Благовест (1928)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Благовест“
„Blagovest“
Информация
Вид месечник

Начало март 1928 г.
Редактор Франьо Ямбрекович,
Алойз Турк,
Янез Йенко,
Марко Чолич
Език сръбски
Политически католически

„Благовест“ (на сръбски: „Blagovest“) е сръбски вестник, излизащ от 1928 година в Скопие, като издание на Скопската католическа епископия, а от 1946 година в Белград, като издание на Белградската католическа архиепископия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Скопие[редактиране | редактиране на кода]

Вестникът е основан от скопския епископ Янез Франчишек Гнидовец, скопския йезуитски пастор Франьо Ямбрекович и провинциалния отец Прешерн. Първият брой излиза преди Великден 1928 година. Отпечатан в 500 екземпляра, има четири страници и е изпратен на всички верни в епархията. Уводната му статия е написана от асистента на пастор Ямбрекович отец Букович. Вторият брой излиза през април 1928 година и в него е оптечатана биография на блажената Озана Которска. Албанските верни от епархията искат вестникът да публикува материали и на албански език. Това при политическото положение в кралството е невъзможно, но вестникът отпечатва стихотворение на албански. Тъй като във Вардарска Македония латиницата е практически непозната, голям брой статии са отпечатани на кирилица.[2]

В 1934 година съобразно с конкордата между Югославия и Светия престол епископ Янез мести седалището си в Скопие, но йезуитите напускат града. Тогава по молба на епископ Янез редакцията на вестника е оглавена от новия капелан на Скопие Алойз Турк и в нея влизат монсеньор Кордин, директорът на Призренската семинария Бранко Дорчич и яневският пастор Виктор Закрайшек. Съдържанието на вестника е разширено и основната му мисия става да укрепва католическата вяра у верните в некатолическа среда, като същевременно работи за братски отношения между общностите. Печата се ръчно първоначално в печатницата на Дмитриевич, а по-късно в Битоля. Тиражът му стига до 2500 броя.[2]

При нападението на Германия над Югославия на 6 април 1941 година отец Турк е мобилизиран. Априлският брой изгаря в сградата на епископията, ударена от бомба в същия ден. По време на българското управление в областта (1941 – 1944) вестникът не излиза.[2]

В Ниш[редактиране | редактиране на кода]

След войната вестникът е възстановен, но тъй като печатните капацитети в Скопие са изцяло заети с производство на литература на новоизкования македонски литературен език, първият следвоенен брой излиза през март 1946 година в Ниш, където излизат и следващите три броя. Главен редактор е отново Алойз Турк, а в редакцията влизат монсеньор Виктор Закрайшек, д-р Янез Йенко и д-р Милорад Аврамович. Повечето от статиите във възстановения вестник са на кирилица. Уводната статия на първия брой след възстановяването „След военната пауза“ е на епископ Смилян Скопски.[2]

В Белград[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 година вестникът се мести в Белград, където публикуването и редактирането е поето от консултора на архиепархията д-р Янез Йенко. За доста години вестникът е единственият религиозен седмичник в Югославия. Редакцията започва да публикува първия катехизъм и молитвеници на сръбски, хърватски, словенски и македонски литературен език. В 1972 година редакцията публикува песнопойка „Благовест“ с песни на хърватски и словенски, народни пестни и кратък молитвеник. След като д-р Янез Йенко става апостолически администратор на Словенското приморие главен редактор става отново Алойз Турк вече като белградски архиепископ.[2]

В декември 1984 година, малко преди отпътуването на Турк от Белград, вестникът е спрян, но на коледа 1987 година е възстановен от тогавашния архиепископ монсеньор Франц Перко с главен редактор д-р Марко Чолич и редактори отец Звонко Блашко, брат Леополд Рохмес и Степан Баришич. Вестникът е отворен към много нови движение в католическата църква и отделя голямо внимание и на икуменическото движение.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марковић, Ратко. Каталог Часописи и листови. // Библиотека манастира Хиландара. Посетен на 26 януари 2017.
  2. а б в г д е ж Blagovest. // Beogradska nadbiskupija - Internet stranica Beogradske nadbiskupije. Посетен на 21 май 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия