Смилян Франьо Чекада
| Смилян Франьо Чекада Smiljan Franjo Čekada | |
| Роден |
Долни Вакуф, Босна и Херцеговина |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Папски Григориански университет |
| Награди | Праведници на света (9 март 2010) |
| Смилян Франьо Чекада в Общомедия | |
Смилян Франьо Чекада (на хърватски: Smiljan Franjo Čekada) е хърватски духовник от XX век, скопски епископ (1940 - 1967). По време на Втората световна война, като скопски прелат Чекада се опитва да спаси евреите католици в Скопие от депортация от българските окупационни власти и укрива еврейски деца, заради което е признат за праведник от народите на света.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 ноември 1902 година в босненското градче Долни Вакуф, Австро-Унгария. На 5 април 1929 година е ръкоположен за свещеник. На 6 юни 1939 година е избран за титулярен фарбетски епископ и е назначен за викарен епископ на връхбосненския архиепископ Иван Шарич в Сараево. На 6 август 1939 година е ръкоположен за фарбетски епископ.[3]
На 18 август 1940 година Чекада е назначен за епископ на Скопската епархия.[3] Още в първата си проповед Чекада говори за справедливост за всички хора, от каквато и националност и раса да са. На 11 март над 7000 евреи са събрани и затворени в складовете на тютюневата компания Монопол в Скопие, до железопътната линия. В същия ден Чекада изпраща протестно писмо до полицейския началник в Скопие Асен Богданов, като нарича действията срещу евреите „злощастно събитие“ и иска освобождаване на „евреите от католическата вяра“. Богданов не отговаря на писмото, но изпраща оплакване до германския консул в Скопие Артур Вите, който прикача оплакването към доклада си до Външно министерство за депортацията на евреите от Македония. Чекада укрива поне пет еврейски деца – четири момчета и едно момиче, първоначално в католическата църква в Скопие, а по-късно в католическите манастири в Летница и Янево.[2]
На 12 юни 1967 година Чекада става титулярен тибузабетски архиепископ и е назначен за коадютор архиепископ на Връхбосна. На 13 януари 1970 година, след оттеглянето на архиепископ Марко Алаупович, го наследява като архиепископ на Връхбосна.[3]
Умира в Сараево на 18 януари 1976 година.[3] Погребан е в градските гробища на Сараево. На 28 октомври 2011 година тленните му останки са пренесени в сараевската катедрала „Пресвето сърце Исусово“ и са погребани в криптата при саркофазите на останалите архиепископи на Връхбосна.[4][5]
На 9 март 2010 година Яд ва-Шем го признава за праведник от народите на света.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ cekada // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ а б в The Righteous Among The Nations. Cekada Smiljan (1902 - 1976) // Yad Vashem. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ а б в г Archbishop Smiljan Franjo Cekada † // Catholic Hierarchy. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ Zemni ostaci nadbiskupa Čekade preneseni u katedralu // Katolički tjednik. Архивиран от оригинала на 2013-11-01. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ Prijenos smrtnih ostataka nadbiskupa Čekade u katedralu // Katolička Tiskovna Agencija, 28 октомври 2011. Посетен на 23 октомври 2015.
| Яцинто Гауденцио Станки | → | фарбетски епископ (6 юни 1939 – 18 август 1940) |
→ | Жорж-Луи-Камий Дебре |
| Янез Франчишек Гнидовец | → | скопски епископ (18 август 1940 – 12 юни 1967) |
→ | Йоаким Хербут |
| пръв | → | тибузабетски архиепископ (12 юни 1967 – 13 януари 1970) |
→ | Джеймс Луис Конъли |
| Марко Алаупович | → | връхбосненски архиепископ (13 януари 1970 – 18 януари 1976) |
→ | Марко Йозинович |
