Благородническа матрикула

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Благороднически матрикули (известни също като благороднически книги) са били официални указатели в Кралство Бавария, Кралство Саксония,[1] Княжество Финландия, Херцогство Курландия и Семигалия, Австрийската империя, Руската империя, Кралство Швеция и Кралство Вюртемберг, водени от специални органи, в които се вписват всички благороднически родове в страната, за да бъдат признати за такива.[2][3] Благородническите матрикули (регистри) имат за цел да предотвратят узурпирането на благородството от неблагородници.

Във Финландия и Кралство Швеция тези регистри са се съхранявали (и все още се съхраняват) от Рицарския дом на съответната страна, в Австро-Унгарската империя са се водили два отделни списъка – за австрийската част е бил отговорен Благородническият архив към Министерството на вътрешните работи във Виена, а за унгарската част е отговаряло Министерството по унгарските въпроси също във Виена. В Руската империя регистрите се наричали дворянски родословни книги и били водени от предводителите на дворянството, и се съхранявали в специална служба във всяка губерния, наречена Земство.[4][5][6] В Кралство Прусия (където няколко опита за завеждане на такива регистри се провалят) за въпросите по благородничеството е отговорно Хералдическото ведомство.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andrea Schwarz: Das Königlich Bayerische Reichsheroldenamt und die Adelsmatrikel. In: Herold-Jahrbuch. Band 3, 1998, ISSN 1432-2773, S. 159–182. 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Bekanntmachung, den Ausschuß für Adelssachen betreffend, vom 1. Dezember 1902 // Dresdner Journal (278). 1902-12-01. с. 1.
  2. ↑ а б von Seemen, Max. Die Rechtsverhältnisse des niederen Adels in den landrechtlichen Gebieten Preussens. Inaugural-dissertation zur Erlangung der juristischen Doktorwürde bei der rechts- und staatswissenschaftlichen Fakultät der Universität Münster. Berlin, Druck von Wilhelm Pilz, 1905. S. 99–100. Посетен на 2024-04-06. (на немски)
  3. ↑ Deutscher Adelsrechtsausschuß. Adelsmatrikel // Adelslexikon. Посетен на 2024-04-06. (на немски)
  4. ↑ Екатерина II. Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства. Санкт-Петербург, Губернская типография, 1885. Посетен на 2024-04-01. (на руски)
  5. ↑ Канторович, Яков Абрамович. Законы о состояниях: (свод законов Т. IX, изд.1899 г., по Прод. 1906, 1908 и 1909 гг.): с разъяснениями, извлеч. из: Кодификационной объяснительной записки к Законам о состояниях, изд. 1899 г., определений 1-го, 2-го Департамента и Департамен, та Герольдии Правительствующаго Сената, решений Кассационных Депар таментов и Общих Собраний Правительствующаго Сената, циркуляров и распоряжений Министерств, — указов и циркуляров Святейшаго Синода. 2-е изд., значит. доп. Санкт-Петербург, Издание Юридического Книжного Склада "Право", 1911. т. 968. с. 750, 948. Посетен на 2024-02-29. (на руски)
  6. ↑ Корелин, Авенир Павлович. Предводитель дворянства // Большая российская энциклопедия. Т. 27. Москва, Большая российская энциклопедия, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 396-397. Посетен на 2024-03-29. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adelsmatrikel в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Благородническа_матрикула&oldid=12194643“.