Бланка Влашич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бланка Влашич
хърватска лекоатлетка
Бланка Влашич 
Роден: 8 ноември 1983
Сплит, Хърватия
Олимпийски игри

Сребро
Пекин 2008 висок скок
Световно първенство

Злато
Осака 2007 висок скок
Световно първенство

Злато
Берлин 2009 висок скок
Световно първенство

Сребро
Тегу 2011 висок скок
Европейско първенство

Злато
Барселона 2010 висок скок

Бланка Влашич е хърватска лекоатлетка, състезаваща се в дисциплината висок скок. Най-добрият ѝ резултат е 2.08 м, което е второто най-добро постижение в историята на тази дисциплина. През 2007 става световна шампионка с 2.05 m, а през 2009 г. отново взема златото с 2,04 m.

Влашич има 48 състезания, на които е скачала над 2 метра. Това я поставя на трето място след Кайша Берквист (52) и Стефка Костадинова (197).

Биография[редактиране | edit source]

Първи стъпки[редактиране | edit source]

Родена е на 8 ноември 1983 г. в хърватския град Сплит. Кръстена е на град Казабланка, където баща ѝ се е състезавал на средиземноморските игри по време на нейното раждане. Родителите ѝ се занимават със спорт: майка ѝ е аматьор в баскетбола и ски бягането, а баща ѝ (Йошко Влашич) е лекоатлет с международни участия, който чупи националния рекорд на Хърватия в десетобоя. Докато тренира, той води на пистата дъщеря си, която мечтае да стане професионален спринтьор. Малката Бланка опитва късмета си в различни спортни дисциплини, докато най-после осъзнава, че високият скок е най-естественото поприще за нея предвид високата ѝ и стройна фигура. Тя отклонява идеите да се състезава в по-доходоносни спортове като баскетбола, като казва, че предпочита тръпката от индивидуалния спорт. Покрива международния стандарт за висок скок още в ранна възраст, след като на 15 години преодолява 1,8 метра, а на 16 години вече успява да скочи 1,93 m.

Младежки постижения[редактиране | edit source]

Влашич започва относително рано да участва в международни състезания. През 1999 се състезава на Световното първенство по лека атлетика за младежи под 17 г., където е осма. През 2000 г. представя Хърватия на Олимпийските игри в Сидни, но отпада в квалификациите. По-късно през същата година участва на Световното първенство по лека атлетика за младежи под 19 г. и печели златен медал с 1,91 m. Участва редовно в лекоатлетически турнири за жени и постепенно се усъвършенства, като се класира за нови състезания на най-високо ниво. Финишира шеста на Световното първенство в Едмънтън през 2001 г. с 1,94 m и завършва годината с първия си златен медал при жените, който печели на Средиземноморските игри.

Резултатите на Влашич продължават да се подобряват в последната ѝ година преди да премине в най-старшата категория. Поставя нов личен рекорд на закрито на Европейското първенство в зала през 2002 г. и е фаворит на Световното първенство за младежи под 19 г. през 2002 г. Печели състезанието с преднина от 9 cm и нов личен рекорд от 1,96 m, като се опитва неуспешно да покори границата от 2 метра. На Европейското първенство, последното голямо състезание за сезона, тя не успява да задържи формата си и завършва на пето място. Въпреки това в края на годината е класирана сред десетте най-добри скачачки в света за сезона.

От 2003 г. насам[редактиране | edit source]

Началото на сезон 2003 е обещаващо за Влашич, след като през март тя поставя личен рекорд в Линц с 1,98 m и после финишира четвърта на Световното първенство в зала десет дни по-късно, което става нейното най-високо постижение на голямо световно състезание дотогава. През юни и юли Влашич продължава да се развива, след като отново скача на 1,98 m и после постига 1,99 m, с което печели първия си златен медал на състезание от Златната лига в турнира Газ дьо Франс. След няколко дни, вече у дома, преодолява психологическата бариера от 2 метра за първи път в живота си в Гран при на Загреб, но победител става Хестри Клуте. Влашич взема златото на Европейското първенство по лека атлетика до 23 г. и подобрява рекорда си с още един сантиметър на Гран при на Цюрих, с което се класира за Световното първенство. Въпреки последните си резултати, сезонът ѝ завършва леко разочароващо, след като не успява да спечели медал нито на Световното първенство (където е седма с 1,95 m), нито на Лекоатлетическия финал в Париж (четвърто място с 1,96 m).

Сезон 2004 също започва добре със спечелването на бронзов медал от Световното първенство в зала през март. В Любляна скача 2,03 m, с което чупи хърватския рекорд за скок на височина и е в добра позиция преди Олимпийските игри в Атина през 2004 г. На Олимпиадата обаче се класира едва на 11-о място с 1,89 m и след нея си взема почивка от почти 1 година. Тя признава, че се чувства летаргична, и скоро след това получава диагноза за хипертиреоидизъм (прекомерно отделяне на хормони от щитовидната жлеза). Заради операцията и възстановяването изпуска голяма част от сезон 2005 и участва едва в 2 състезания. Не успява да се класира на финалите на Световното първенство през 2005 г. след като скача само 1,88 m.

Въпреки проблемите със здравето през 2004 и 2005 г., Влашич се възстановява напълно за началото на сезон 2006. Тя подобрява своя рекорд в зала със скок на 2,05 метра височина в Банска Бистрица през февруари и печели сребърен медал на Световното първенство в зала през 2006 г. На Европейското първенство през 2006 г. в Гьотеборг скача 2,01 m, но не успява да се пребори за почетната стълбичка и завършва четвърта, след Тиа Хелебаут, Венелина Венева и Кайша Бергквист. Бергквист също постига 2,01 m, но с по-малко опити. Влашич завършва сезона с участие на Световния финал по лека атлетика в Щутгарт, където е шеста.

Въпреки че записва 2,01 m на закрито през февруари 2007, Бланка Влашич не успява да повтори формата си в зала от предишния сезон и финишира пета на Европейското първенство по лека атлетика в зала (по-късно е придвижена с едно място напред след като Венева прави положителен тест за забранени стимуланти). На 17 от общо 19 състезания на открито през сезон 2007 скача над 2 метра и прави неуспешни опити да подобри световния рекорд на Стефка Костадинова от 2,09 m. Влашич печели 18 от тези надпревари, като единствената ѝ загуба е в началото на сезона на първия кръг от Златната лига в Осло. Нейната постоянност в скоковете над 2 метра я прави основен фаворит на Световното първенство през септември 2007 в Осака. Тя оправдава очакванията като преодолява 2,05 m, завършвайки със световна титла и на 2 cm пред Антониета Ди Мартино и Анна Чичерова.

В началото на октомври Влашич е избрана за Европейски женски спортист на годината от Европейската лекоатлетическа асоциация след като се провежда гласуване сред избрана група от експерти и журналисти и широката публика. Тя е първият хърватски лекоатлет и първият скачач, който печели отличието.

На Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. Влашич печели сребърен медал след като е надвита от белгийката Тиа Хелебаут. И двете правят 2,05 m, но Влашич използва един опит повече от Ейбо, и с това е прекъсната нейната поредица от 34 последователни победи. След като печели 5 победи в турнирите за Златната лига, в последния кръг в Брюксел тя отстъпва пред германката Ариане Фридрих и остава на второ място.

На Световното първенство в Берлин през 2009 взема златен медал с 2,04 m, завършвайки на 2 cm пред втората Анна Чичерова от Русия и третата Ариане Фридрих от Германия, страната-домакин.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Blanka Vlašić“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]