Боен състав на османската армия през Междусъюзническата война
Сухопътните сили, с които Османската империя се намесва в Междусъюзническата война, възлизат на повече от 250 000 души. Към края на юни 1913 г. основната част от тях (Чаталджанската армия) е съсредоточена в района на Цариград. Около 35 000 души са дислоцирани на европейския бряг на Дарданелите.[1]
В състава на Чаталджанската армия, която трябва да настъпи по направлението Чаталджа – Люлебургас – Свиленград[2], влизат I, II, III, IV и X корпус – общо петнадесет пехотни дивизии плюс армейски резерв от четири пехотни дивизии. Втори корпус (3-та, 5-а и 12-а пехотна дивизия и 10-и конен полк) формира централната група под командването на Хасан Изет паша. Лявото (южно) крило се състои от X (4-та и 31-ва пехотна и една редифска дивизия) и I корпус (2-ра и 28-а пехотна и една редифска дивизия), командвани от Хуршид паша. От дясно (север) действат III (7-а, 8-а и 9-а пехотна дивизия, един конен полк) и IV сборен корпус (29-а пехотна и три редифски дивизии, един конен полк), командвани от Ахмед Абук паша.[3]
Галиполската (Булаирската) армия, в която влизат три корпуса (I сборен, II сборен и III сборен) под командването на Фахри паша[3], има задачата да настъпи към Одрин в две колони и ариергард през Узункьопрю.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
- Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
- Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 0275978885.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Филипов 1941, стр. 165
- ↑ а б Гинчев 1963, стр. 115
- ↑ а б Erickson 2003, стр. 323 – 324