Боен състав на османската армия през Междусъюзническата война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сухопътните сили, с които Османската империя се намесва в Междусъюзническата война, възлизат на повече от 250 000 души. Към края на юни 1913 г. основната част от тях (Чаталджанската армия) е съсредоточена в района на Цариград. Около 35 000 души са дислоцирани на европейския бряг на Дарданелите.[1]

В състава на Чаталджанската армия, която трябва да настъпи по направлението Чаталджа – ЛюлебургасСвиленград[2], влизат I, II, III, IV и X корпус – общо петнадесет пехотни дивизии плюс армейски резерв от четири пехотни дивизии. Втори корпус (3-та, 5-та и 12-та пехотна дивизия и 10-ти конен полк) формира централната група под командването на Хасан Изет паша. Лявото (южно) крило се състои от X (4-та и 31-ва пехотна и една редифска дивизия) и I корпус (2-ра и 28-ма пехотна и една редифска дивизия), командвани от Хуршид паша. От дясно (север) действат III (7-ма, 8-ма и 9-та пехотна дивизия, един конен полк) и IV сборен корпус (29-та пехотна и три редифски дивизии, един конен полк), командвани от Ахмед Абук паша.[3]

Галиполската (Булаирската) армия, в която влизат три корпуса (I сборен, II сборен и III сборен) под командването на Фахри паша[3], има задачата да настъпи към Одрин в две колони и ариергард през Узункьопрю.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г.. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
  • Филипов, И. и др.. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
  • Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 0275978885.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филипов 1941, стр. 165
  2. а б Гинчев 1963, стр. 115
  3. а б Erickson 2003, стр. 323 – 324