Болест на Шагас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Болест на Ша̀гас
Фотомикрография на щам Giemsa на Trypanosoma cruzi
Класификация и външни ресурси
МКБ-10B57
МКБ-9086
База данни
DiseasesDB
13415
База данни
MedlinePlus
001372
База данни
eMedicine
med/327
Мед. рубрики MeSHD014355
Болест на Шагас в Общомедия

Болест на Ша̀гас или американска трипанозома е тропическа паразитна болест, причинена от протозойни Trypanosoma cruzi.[1] Тя се разпространява най-често от насекоми, познати като летящи дървеници.[1] Симптомите се променят в хода на инфекцията. В ранния етап обикновено липсват симптоми или те са леки, като симптомите могат да включват: температура, подути лимфни възли, главоболие или локално подуване на мястото на ухапването.[1] След 8 – 12 седмици заразените навлизат в хроничната фаза на заболяването, а при 60 – 70% от тях изобщо не се проявяват допълнителни симптоми.[2][3] Останалите 30 до 40% от заразените развиват допълнителни симптоми от 10 до 30 години след първоначалната инфекция.[3] Тези симптоми включват уголемяване на сърдечните камери при 20 до 30%, което води до сърдечна недостатъчност.[1] При 10% от заразените може да настъпи и разширен хранопровод (мегаезофагус) или разширение на дебелото черво (мегаколон).[1]

Болестта е открита от бразилския лекар и учен-бактериолог Корлош Шагаш (Шагас) (1879-1934).

Причина и диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Trypanosoma cruzi обикновено се разпространява сред хората и останалите бозайници чрез кръвосмучещи „летящи дървеници“ от подсемейство Triatominae.[4] Тези насекоми са известни под няколко местни наименования, в това число: винчука в Аржентина, Боливия, Чили и Парагвай, барбейро (бръснар) в Бразилия, пито в Колумбия, чинче в Централна Америка и чипо във Венецуела. Болестта може също да се разпространи чрез кръвопреливане, трансплантация на органи, консумация на храна, замърсена с паразитите и от майка на ембриона.[1] Диагностицирането в ранния етап на заболяването става чрез откриване на паразита в кръвта с помощта на микроскоп.[3] Хроничното заразяване се диагностицира чрез откриване на антитела за Trypanosoma cruzi в кръвта.[3]

Превенция и лечение[редактиране | редактиране на кода]

Превенцията включва предимно елиминиране на летящите дървеници и избягване на ухапване от тях.[1] Други възможни превантивни мерки са изследване на кръвта, използвана за кръвопреливания.[1] Към 2013 г. все още не е създадена ваксина.[1] Инфекциите на ранен етап са лечими с лекарството бензнидазол или нифуртимокс.[1] Тези лекарства почти винаги водят до излекуване, ако се приемат в ранните етапи на болестта, но тяхната ефективност намалява с увеличаване на периода от заразяването с болестта на Ша̀гас.[1] Когато се използват при хронично заболяване, тези лекарства могат да забавят или да попречат на развитието на симптомите в крайния етап.[1] Бензнидазол и нифуртимокс причиняват временни странични ефекти при до 40% от пациентите,[1] включително кожни обриви, мозъчна токсичност и дразнене на храносмилателната система.[2][5][6]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Според изчисленията, между 7 и 8 милиона души, предимно жители на Мексико, Централна Америка и Южна Америка, страдат от болестта на Ша̀гас.[1] Заболяването причинява около 12 500 смъртни случая годишно по данни от 2006 г.[2] Повечето хора, които страдат от заболяването, са бедни [2] и освен това повечето от страдащите от заболяването не знаят, че са заразени.[7] Мащабната миграция на населението е увеличила районите, в които се откриват случаи на болестта на Ша̀гас, като болестта се среща в много европейски държави и в Съединените американски щати.[1] В тези райони също се наблюдава увеличение в годините до 2014.[8] Заболяването е описано за първи път през 1909 г. от Карлос Чагас, чието име носи.[1] Заболяването засяга над 150 вида животни.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Chagas disease (American trypanosomiasis) Fact sheet N°340 // World Health Organization. March 2013. Посетен на 23 февруари 2014.
  2. а б в г д Rassi A, Rassi A, Marin-Neto JA. Chagas disease // Lancet 375 (9723). April 2010. DOI:10.1016/S0140-6736(10)60061-X. с. 1388–402.
  3. а б в г Rassi A, Jr. American trypanosomiasis (Chagas disease). // Infectious disease clinics of North America 26 (2). June 2012. DOI:10.1016/j.idc.2012.03.002. с. 275–91.
  4. DPDx – Trypanosomiasis, American. Fact Sheet // Centers for Disease Control (CDC). Посетен на 12 май 2010.
  5. Bern C, Montgomery SP, Herwaldt BL, et al. Evaluation and treatment of chagas disease in the United States: a systematic review // JAMA 298 (18). November 2007. DOI:10.1001/jama.298.18.2171. с. 2171–81.
  6. Rassi A, Dias JC, Marin-Neto JA, Rassi A. Challenges and opportunities for primary, secondary, and tertiary prevention of Chagas' disease // Heart 95 (7). April 2009. DOI:10.1136/hrt.2008.159624. с. 524–34.
  7. Encyclopedia of entomology. 2nd ed. Dordrecht, Springer, 2008. ISBN 9781402062421. с. 824.
  8. Bonney, KM. Chagas disease in the 21st Century: a public health success or an emerging threat? // Parasite 21. 2014. DOI:10.1051/parasite/2014012. с. 11. Шаблон:Open access