Направо към съдържанието

Бонча Пекова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бонча Пекова
българска революционерка и учителка
Родена
1883 г.
Починала
не по-рано от 1943 г.

Бонча Пекова Серафимова–Тодорова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Родена е в 1883 година[2] в драмското село Плевня, тогава в Османската империя, днес Петруса, Гърция.[1] Баща ѝ Пеко Серафимов е революционер на ВМОРО, четник при Гоце Делчев, убит от новите гръцки власти в 1913 година, роднина на българския възрожденец Печо Хаджиоглу.[3] В 1901 година Бонча Пекова завършва с ΧΙ випуск Солунската българска девическа гимназия.[4] Още като ученичка в Солун започва да изпълнява задачи за ВМОРО. По-късно участва в организирането на Илинденско-Преображенското въстание. Заловена е като куриерка на ВМОРО и е осъдена на 1 година затвор, като излежава присъдата в солунския затвор Еди куле. Работи като учителка в драмското село Просечен и по време на учителстването си там е осъдена на осем месеца арест. В 1907 година отново е осъдена за революционна дейност на още една година затвор, която отново лежи в Еди куле.[1] След Хуриета преподава в Леринското българско училище.[5]

След като Драмско попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година, Бонка Пекова остава да живее в Гърция.[1] Поддържа българщината в родния си край, за което на 1 март 1941 година е интернирана в Пирея. Освободена е от германските войски и се завръща в Драма на 24 май 1941 година, където живее.[6]

На 17 февруари 1943 година, като жителка на Драма, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6]

  1. а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 65.
  2. Към 17 февруари 1943 година е на 60 години.
  3. „Пенсия №56; животописна бележка на Бонча Пекова“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на тучастниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 годинa // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 23 август 2021 г.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 163.
  5. Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
  6. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 66.