Бордов кил
Бордов кил (през XIX век се нарича „страничен“, в средата на XX – „бордов“) е специално устройство, разположено върху скуловата част на обвода при някои кораби (плавателни съдове). За разлика от традиционния кил, служещ преди всичко за осигуряване на здравината на корпуса на съда, основното предназначение на бордовия кил се явява намаляването на страничното люлеене по време на движение.[1][2] Те представляват дълги пластини, постановени надлъжно на бордовете, в районите на скулите, откъдето и идва тяхното название.[3]
Устройство[редактиране | редактиране на кода]
Скуловите килове се явяват най-простите и най-разпространените пасивни успокоители на бордовото люлеене.[3]
В болшинството случаи страничните (бордовите) килове се състоят от издадено ребро, закрепено непосредствено към обшивката на съда на скуловата[4] част на обвода. Те се разполагат в средната част на кораба, на ½—⅔ от цялата му дължина.[5] Тези пластини се поставят по нормалата към скулата в средната част на корпуса, надлъжно на линията на потока на водата. Като правило, височината на страничните килове се колебае в диапазон от тридесет сантиметра до 0,75 метра.[2]
В началото на XX век страничните килове понякога се използват за поставянето върху тях на съдовете в корабния док, за което те имат сечение с долен плосък ръб, паралелно на плоскостта на средния кил; здравината на страничните килове в този последен случай е съществено по-голяма.[5]
При корабите с пълен мидъл (близки до правоъгълника) няма необходимост от постяване на странични килове практичес.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Крылов А. Н. Киль, в судостроении//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
- ↑ а б в Самойлов К. И. Морской словарь. — М. - Л.: Государственное Военно-морское Издательство НКВМФ Союза ССР, 1941
- ↑ а б Справочник 1984, с. 561.
- ↑ Скулата в корабостроенето е съединението на дъното с борда
- ↑ а б Боковой киль//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Коллектив авторов. Справочник по теории корабля. М., Воениздат, 1984, 589 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бортовой киль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |