Борец (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борец.

Борец
Общи данни
Население 726 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,605 km²
Надм. височина 210 m
Пощ. код 4144
Тел. код 031019
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 5356
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Брезово
Радньо Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Борец
Стоянка Караджова
(ГЕРБ)
Борец в Общомедия

Борец е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Борец е село в Община Брезово с население 830 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на село Борец сочи като едни от първите жители на днешните български земи траките и техните предшественици. Някога с.Борец е носело турското име Салалий. Макар и неофициално много местни хора често си задават въпроса-какво е това име Салалий, чие е то, за да обозначава името на селото? На оригинална турска карта на санджак Филибе, издадена в Берлин на мястото на днешното с.Борец е отбелязано името Салихли. В превод това означава \"Селото на Салих\" т.е то носи името на някой Салих. Вероятно този Салих е бил чифликчия в селото, някакъв господар по онова време или някоя друга забележителна личност щом като е заслужил цяло едно село да носи неговото име.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“, което през 2004 г. навършва 120 години. Запомнено е името на първия учител в него – Никола Иванов Кибарски.
  • Два християнски храма – католическия „Свети Антон“ и източно православния „Св. св. Кирил и Методий“.
  • Народно Читалище „Лъч“, което се грижи и за организацията на повечето културни мероприятия в селото.
  • Кметство
  • Здравна служба

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционния ежегоден събор в селото става на 24 май-патронния празник на местната източноправославна църква. Утвърдени от миналото по-важни религиозни празници тук са Коледа, Великден, Гергьовден, Заговезни, именни дни. От обичаите с повече традиции са „Тайлада“, „Коледуване“, „Лазаруване“, ходене като кукери.

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Население[редактиране | редактиране на кода]

По достоверни данни Освобождението от 1878 г. заварва селото като абсолютно мюсюлманско по своя етнически състав без нито един българин в него. Статистиката по онова време сочи наличието на 94 къщи и 135бр семейства, а жителите мюсюлмани-358 души от които 190 мъже и 168 жени. В центъра, където сега е южната част на селския парк е била джамията, послужила след идването на българите в селото за първото училище. Първия българин, който официално стъпва в селото е Иван Славов, който идва на 21 декември 1883 г. За разлика от някои други съседи, веднага след заселването му с българи, селото се оказва с доста разнообразна картина. Налице са и други представители на етносите. При Освобождението от 1878 г. турско селото наброява 358 жители мюсюлмани, в началото на 1884 г. заселниците българи са 241, а мюсюлманите намаляват на 287. През 1887 г. има регистрирани само трима турци, през 1892-10души, през 1900 – 17 души, през 1905 – 5 души, а през 1910 – 10 души от този етнос. Представители на циганския етнос в селото има регистрирани още през 1884 – 22 души. Едва 3 год след идването на първите български заселници в селото, през 1886 г. старата турска джамия е преустроена в първото българско училище. Новите заселници и техните наследници не пропускат да сложат началото и на друг самобитен просветен фактор-народното читалище.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1493587