Борец (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борец.

Борец
Общи данни
Население 726 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,605 km²
Надм. височина 197 m
Пощ. код 4144
Тел. код 031019
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 5356
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Брезово
Радньо Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Борец
Стоянка Караджова
(ГЕРБ)
Борец в Общомедия

Борец е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Борец е село в Община Брезово с население 830 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на село Борец сочи като едни от първите жители на днешните български земи траките и техните предшественици. Някога с.Борец е носело турското име Салалий. Макар и неофициално много местни хора често си задават въпроса-какво е това име Салалий, чие е то, за да обозначава името на селото? На оригинална турска карта на санджак Филибе, издадена в Берлин на мястото на днешното с.Борец е отбелязано името Салихли. В превод това означава \"Селото на Салих\" т.е то носи името на някой Салих. Вероятно този Салих е бил чифликчия в селото, някакъв господар по онова време или някоя друга забележителна личност щом като е заслужил цяло едно село да носи неговото име.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“, което през 2004 г. навършва 120 години. Запомнено е името на първия учител в него – Никола Иванов Кибарски.
  • Два християнски храма – католическия „Свети Антон“ и източно православния „Св. св. Кирил и Методий“.
  • Народно Читалище „Лъч“, което се грижи и за организацията на повечето културни мероприятия в селото.
  • Кметство
  • Здравна служба

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционния ежегоден събор в селото става на 24 май-патронния празник на местната източноправославна църква. Утвърдени от миналото по-важни религиозни празници тук са Коледа, Великден, Гергьовден, Заговезни, именни дни. От обичаите с повече традиции са „Тайлада“, „Коледуване“, „Лазаруване“, ходене като кукери.

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Население[редактиране | редактиране на кода]

По достоверни данни Освобождението от 1878 г. заварва селото като абсолютно мюсюлманско по своя етнически състав без нито един българин в него. Статистиката по онова време сочи наличието на 94 къщи и 135бр семейства, а жителите мюсюлмани-358 души от които 190 мъже и 168 жени. В центъра, където сега е южната част на селския парк е била джамията, послужила след идването на българите в селото за първото училище. Първия българин, който официално стъпва в селото е Иван Славов, който идва на 21.12.1883 г. За разлика от някои други съседи, веднага след заселването му с българи, селото се оказва с доста разнообразна картина. Налице са и други представители на етносите. При Освобождението от 1878 г. турско селото наброява 358 жители мюсюлмани, в началото на 1884 г. заселниците българи са 241, а мюсюлманите намаляват на 287. През 1887 г. има регистрирани само трима турци, през 1892-10души, през 1900 – 17 души, през 1905 – 5 души, а през 1910 – 10 души от този етнос. Представители на циганския етнос в селото има регистрирани още през 1884 – 22 души. Едва 3 год след идването на първите български заселници в селото, през 1886 г. старата турска джамия е преустроена в първото българско училище. Новите заселници и техните наследници не пропускат да сложат началото и на друг самобитен просветен фактор-народното читалище.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1493587