Борис (име)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борис.

Борис е българско мъжко име от прабългарски произход. Първият известен носител на името е българският княз Борис I. След смъртта си той е прогласен за български светец, който е възприет и от Цариградската патриаршия, а по-късно и от православната църква в Русия. Под влияние на църковната традиция с името Борис са кръстени и някои руски владетели, като първият е братът от двойката светци Борис и Глеб, убити в 1015 година, а най-известният е Борис Годунов. Оттам името става популярно в Европа, Сибир и Аляска и впоследствие по целия свят. Много известни личности носят това име - Борис Бекер, Борис Елцин и др. Борис е единственото българско име, което се е наложило в световната именна семантика. Произходът му се свързва с разпространения сред прабългарските имена тотемизъм. В тази връзка етимологията на името Борис се свързва с животни като барс (дума с тюркски произход обозначаваща снежния леопард),[1] а според други идва от тюркското bjori – вълк. Според някои изследователи името произлиза от монголското bogoris – нисък.

Разговорна форма на Борис е Боби (повлияна от англосаксонската именна система). Подобно е името от славянски произход Борислав. Борис празнува имен ден на Борисовден - 2 май.

Източници[редактиране | редактиране на кода]