Направо към съдържанието

Бото Щраус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бото Щраус
Botho Strauß
Роден2 декември 1944 г. (80 г.)
Професияписател, драматург
Националност Германия
Жанрдрама, роман, разказ, есе
Дебютни творби„Хипохондриците“, драма (1972)
Уебсайт
Бото Щраус в Общомедия

Бото Щраус (на немски: Botho Strauß) е германски писател и драматург, роден на 2 декември 1944 г. в Наумбург.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Бото Щраус е роден в семейството на химик и фармацевт. След завършване на гимназията следва немска филология, история на театъра и социология в Кьолн и Мюнхен, но не написва дисертацията си на тема „Томас Ман и театъра“ и напуска университета, без да се дипломира. Между 1967 и 1970 г. работи кто журналист в списание Театър хойте. Впоследствие до 1975 г. е драматург в западноберлинския театър Шаубюне. След това става писател на свободна практика.

Успешеният му пробив като драматург е през 1977 г. с „Трилогия на повторната среща“ (Trilogie des Wiedersehens) – пет години след поставането на първата му пиеса. През 1984 г. Бото Щраус публикува романа „Младият мъж“ (Der Junge Mann), който предизвиква оживена дискусия. Маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки пише във Франкфуртер алгемайне цайтунг: „Защото това, което вече умее, е доказателство за талант. Онова, което все още му липсва, може да бъде научено. Този човек е голяма надежда за нашата литература. Навярно от него ще дойде романът на новото поколение.“

В теоретичните си работи Щраус издава влиянието на древните класици, а също на Ницше, Хайдегер и Адорно, но и неговата отношение към света е радикално антибуржоазно.

Творчеството на Бото Щраус е отличeно с множество международни награди, а драмите му са сред най-поставяните на немските театрални сцени и са преведени на много езици.

Днес Бото Щраус живее в Берлин, а също в близката област Укермарк.

В България е поставена през 1994 г. в Малък градски театър „Зад канала“ (София) драмата на Бото Щраус „Времето и стаята“ (Die Zeit und das Zimmer) с режисьор Стоян Камбарев[1].

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси (премиера)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die Hypochonder, 1972
  • Das Sparschwein, 1973
  • Bekannte Gesichter, gemischte Gefühle, 1975
  • Trilogie des Wiedersehens, 1977
  • Groß und klein, 1978
  • Kalldewey, Farce, 1982
  • Der Park, 1984
  • Die Fremdenführerin, 1986
  • Molières Misanthrop, 1987
  • Besucher, 1988
  • Sieben Türen, 1988
  • Die Zeit und das Zimmer, 1989
  • Schlusschor, 1991
  • Angelas Kleider, 1991
  • Das Gleichgewicht, 1993
  • Ithaka, 1996
  • Der Kuss des Vergessens, 1998
  • Die Ähnlichen, 1998
  • Jeffers-Akt I und II, 1998
  • Lotphantasie, 1999
  • Der Narr und seine Frau heute abend in Pancomedia, 2001
  • Unerwartete Rückkehr, 2002
  • Schändung, 2005
  • Die eine und die andere, 2005
  • Nach der Liebe beginnt ihre Geschichte, 2005
  • Das blinde Geschehen, 2011
  • Leichtes Spiel, 2009

Проза, поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Schützenehre (Erzählung), 1975
  • Marlenes Schwester (Erzählungen), 1975
  • Die Widmung (Erzählung), 1977
  • Rumor (Roman), 1980
  • Paare, Passanten (Kurzprosa), 1981
  • Der junge Mann (Roman), 1984
  • Diese Erinnerung an einen, der nur einen Tag zu Gast war (Gedicht), 1985
  • Niemand anderes (Prosa), 1987
  • Kongress. Die Kette der Demütigungen, 1989
  • Über Liebe (Geschichten und Bruchstücke), 1989
  • Fragmente der Undeutlichkeit (ein Dialog und eine poetologische Meditation zu Robinson Jeffers), 1989
  • Beginnlosigkeit (Reflexionen über Fleck und Linie), 1992
  • Wohnen, Dämmern, Lügen (Kurzprosa), 1994
  • Die Fehler des Kopisten (Aufzeichnungen), 1997
  • Das Partikular (Erzählungen), 2000
  • Die Nacht mit Alice, als Julia ums Haus schlich (Erzählungen), 2003
  • Der Untenstehende auf Zehenspitzen (Prosa), 2004
  • Mikado (Erzählungen), 2006
  • Der Mittler (5 Kalendergeschichten mit 8 Kreidezeichnungen) [mit Neo Rauch], 2006
  • Die Unbeholfenen. Bewußtseinsnovelle, 2007
  • Vom Aufenthalt (Erzählungen), 2009
  • Sie/Er (Erzählungen), 2012
  • Die Fabeln von der Begegnung (Erzählungen), 2013
  • Lichter des Toren. Der Idiot und seine Zeit, 2013
  • Der zurück in sein Haus gestopfte Jäger (Texte), 2014
  • Herkunft, 2014
  • Allein mit allen. Gedankenbuch, 2014
  • Oniritti Höhlenbilder, 2016
  • Der Fortführer, 2018

Есета

[редактиране | редактиране на кода]
  • Versuch, ästhetische und politische Ereignisse zusammenzudenken: Texte über Theater 1967 – 1986, 1987
  • Der Aufstand gegen die sekundäre Welt, 1990
  • Anschwellender Bocksgesang, 1993
  • Der Buchstabe wird zum Atemzug. Das Genie der Werkversessenheit: Dem Regisseur Peter Stein zum sechzigsten Geburtstag, 1997
  • Der Gebärdensammler: Texte zum Theater, 1998
  • Das letzte Jahrhundert des Menschen. Was aber kommen wird ist Netzwerk. Bemerkungen zu Sein und Zeit, 1999
  • Wollt ihr das totale Engineering?, 2000
  • Orpheus aus der Tiefgarage. Botho Strauß über Gene, Liebe und die Verbrechen der Intimität, 2004
  • Man muß wissen, wie die Sonne funktioniert, 2005
  • Der Konflikt, 2006
  • Was bleibt von Handke?, 2006
  • Der Maler löst den Bann: über Gerhard Richter und seine „übermalten Fotos“, 2008
  • Heideggers Gedichte, 2008
  • Uns fehlt ein Wort, ein einzig Wort, 2011
  • Der Plurimi Faktor: Anmerkungen zum Außenseiter, 2013

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Стоян Камбарев, Театрални постановки

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бото_Щраус&oldid=12007264“.