Бригите Швайгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бригите Швайгер
Brigitte Schwaiger
Псевдоним Eva Quidenius
Родена 6 април 1949 г.
Починала 26 юли 2010 г. (61 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, стихотворение, пиеса, автобиография
Награди Културна награда на провинция Горна Австрия (1984)
Уебсайт Страница в IMDb
Бригите Швайгер в Общомедия

Бригите Швайгер (на немски: Brigitte Schwaiger) е австрийска писателка, автор на романи, разкази, стихотворения, пиеси и автобиография.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бригите Швайгер е родена през 1949 г. във Фрайщат, Горна Австрия. Израства в семейството на лекар и медицинска сестра. Учи в гимназията на Фрайщат и през 1967 г. полага матура. После два семестъра следва във Виена психология, германистика и романистика.

Бригите Швайгер: Майорка (2003)

През 1968 г. прекъсва и се омъжва за испански офицер. С него живее в Мадрид и на Майорка, където преподава немски и английски и се занимава с рисуване и скулптиране.

След развода си четири години по-късно Швайгер се завръща ва Австрия и между 1972 и 1973 г. посещава Падагогическата академия в Линц. Наред с това се изявява като актриса в малки театри. По-късно работи към ORF и във виенско издателство за театрални пиеси.

От средата на 70-те години се издържа като писателка на свободна практика.[1] Първият ѝ роман „Как идва солта в морето“ („Wie kommt das Salz“) (1977) се превръща в сензационен бестселър и само в немското езиково пространство са продадени ок. 500 000 екземпляра. Преведен е на множество езика. Бригите Швайгер се превръща в една от най-видните австрийски писателки.

Но тя не успява да задържи този успех и бавно потъва в забрава.

Жени се за втори път и през 1987 г. ражда син. След продължителни психически проблеми, започнали през 90-те години, и многократни престои в психиатрични клиники, през юли 2010 г. Швайгер е намерена мъртва в един страничен ръкав на Дунава във Виена.[2] Смята се, че сама е сложила край на живота си, понеже често е говорила за „краткия път“, който смята да поеме.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Wie kommt das Salz ins Meer, Roman, 1977, 1979, 2007
  • Lange Abwesenheit, Roman, 1980
  • Mein spanisches Dorf, 1978, 1982
  • Malstunde (mit Arnulf Rainer), 1980, 1984
  • Die Galizianerin (Bearbeitung der Kriegserinnerungen von Eva Deutsch), 1982, 1984, 1993
  • Der Himmel ist süß, Eine Beichte, 1984, 1986, 1999
  • Mit einem möcht’ ich leben, Gedichte, 1987
  • Liebesversuche, Kleine Dramen aus dem österreichischen Alltag, 1989, 1991, 1994
  • Schönes Licht, Roman, 1990, 1992, 1997
  • Tränen beleben den Staub, Roman, 1991, 1993
  • Der rote Faden, 1992, 1995
  • Der Mann fürs Leben, Erzählungen, 1993, 1996
  • Jaro heißt Frühling, Geschichten vom Fremdsein, 1994, 1997
  • Ein langer Urlaub, Roman, 1996, 1999
  • Ich suchte das Leben und fand nur dich, (Autobiographie 1968–1971), 2000
  • Fallen lassen, Eine Beschreibung eigener Erfahrungen in der Psychiatrie, 2006
  • Wenn Gott tot ist, Memoiren, 2012

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Nestwärme,  1976
  • Büroklammern, Kleines Kammerspiel, 1977
  • Liebesversuche, 1979
  • Malstunde, 1986
  • Führer, befiehl!, 1987

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1974: Staatsstipendium des Bundesministeriums für Unterricht und Kunst für Literatur
  • 1975: Autorenstipendium des Dramatischen Zentrums, Wien
  • 1976: Kulturförderungsprämie des Landes Oberösterreich
  • 1984: Културна награда на провинция Горна Австрия (за литература)
  • 2013: Die Radiofassung von Wie kommt das Salz ins Meer wurde bei Ö1 zum Hörspiel des Jahres 2012 gewählt.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]