Бронислав Вилдщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронислав Вилдщайн
Bronisław Wildstein
полски журналист
Bronislaw Wildstein 01 AB.jpg
Бронислав Вилдщайн (2008)
Роден

Етнос евреи
Националност  Полша
Професия публицист, журналист, писател
Семейство
Съпруга Ивона Галинска-Вилдщайн
Деца 2
Бронислав Вилдщайн в Общомедия

Бронѝслав Вѝлдщайн (на полски: Bronisław Wildstein) е полски публицист, журналист, телевизионен и радиоводещ, писател, актьор, политик, юрист и активист на местната власт. В периода 2006 – 2007 е председател на управителния съвет на Полската телевизия. Кавалер на Ордена на Белия орел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден ена 11 юни 1952 в Олщин. Бабата и дядото на Вилдщайн са религиозни евреи от Тарнов, които в ежедневието си служат с езика идиш[1]. Баща му, Шимон Вилдщайн (1907 – 1968), е военен лекар, комендант на болница и комунист от предвоенния период – член на Полската комунистическа партия, по време на антисемитските чистки през 1967 е отстранен от войската[2]. Майка му, Геновефа Вилдщайн (1921 – 1991), е от селски произход. Тя е антикомунистка и след войната помага на издирваните от Службите на вътрешна сигурност участници в Армия Крайова, за известно време (до 1956) е член на Полска обединена работническа партия[3]. И двамата родители на Бронислав Вилдщайн са погребани във военното гробище на ул. „Прандоти“.

На петгодишна възраст Бронислав Вилдщайн се разболява от туберкулоза. С надежда да немери по-здравословен климат семейството му се премества в Пшемисл.Оценките за поведението му три пъти стават причина да смени училището. В периода 1971 – 1980 следва полска филология в Ягелонския университет, но не завършва обучението си. Още в началото на своето следване започва да се занимава с опозиционна дейност, като сътрудничи Комитета за защита на работниците, става един от основателите на Студентски комитет Солидарност в Краков през 1977 и съорганизатор на Асоциацията на независимите студенти в Краков.

Емиграция[редактиране | редактиране на кода]

През август 1980 г. Вилдщайн и съпругата му Ивона Галинска-Вилдщайн (с която сключва брак през 1978) получават паспорти и решават за заминат на Запад. Заминаването им се ускорява неочаквано, поради сбиване с милиционери след събиране у Ян Рокита в Бежанов край Краков[4].Семейство Вилдщайн заминават с влак за Виена. Военното положение ги сварва във Франция, където Вилдщайн е редактор на месечното издание „Контакт“ и кореспондент на Радио Свободна Европа.

Приятелството му със Станислав Пияс[редактиране | редактиране на кода]

Около 1976 той и близките му приятели: Станислав Пияс и Леслав Малешка, са задържани от Службите за сигурност. И тримата са подложени на разпит, но единствено Малеша издава на Службите подробности за своята дейност и за тази на колегите му. След като излиза на свобода, той признава на приятелите си какво е сторил. Единственото, което не им казва, е, че е станал таен сътрудник на Службите за сигурност.

На 7 май 1977 е открито тялото на мъртвия Станислав Пияс. Това се случва точно преди студентските празници Ювеналия и приятелите на Пияс призовават празниците да бъдат бойкотирани. Започват демонстрации и протести. Вечерта на 15 май 1977 (след края на Черния марш, организиран по идея на Вилдщайн) край Вавел е прочетена декларация за създаването на Студентски комитет Солидарност в Краков.

Години наред Вилдщайн се стреми да разкрие задкулисието на смъртта на Станислав Пияс. Води дело срещу съдебния експерт, професор Зджислав Марек, който през 1977 г. излиза със становище, че Пияс е умрял, падайки по стълбите. Вилдщайн го нарича укривател на убийци. Губи делото, но по същото време самият З. Марек, без да знае, че го записват, в началото на 90-те години на XX век, признава в телефонен разговор с журналистка, че „някой е пречукал Пияс … но аз не знам кой …“, но през 2009 г. признава, че изобщо не е направил оглед на трупа, а само се е подписал под доклада, предварително подготвен от други хора[5].

През 2001 благодарение на Вилдщайн е разкрит таен сътрудник на Службите за сигурност с псевдоним „Кетман“. Оказва се, че това е работещият по това време в „Газета Виборча“ Леслав Малешка, който доносничи за дейността на Студентския комитет Солидарност в Краков.

Дейност след 1989[редактиране | редактиране на кода]

Журналистическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1989 се завръща от емиграция, става шеф на Полско радио Краков. В началото на 90-те години сътрудничи на „Газета Виборча“. В периода 1994 – 1996 е секретар на редакция „Жиче Варшави“, след което заедно с Томаш Волек се прехвърля на работа в ежедневника „Жиче“. В средата на 90-те пише фейлетони за месечното издание „Архитектура-муратор“.

Сътрудник е и на седмичника „Впрост“, работи като фейлетонист към „Нове Панство“ и като публицист в „Жечпосполита“, откъдето е уволнен на 31 януари 2005, след скандал, свързан с т.нар. списък на Вилдщайн[6].Става дума за това, че от Института за национална памет е изнесен и разпространен индекса към каталога на лицата, наблюдавани от Специалните служби на Полската народна република. Вилдщайн се аргументира, твърдейки, че по този начин иска да направи възможно ускоряването на лустрацията в Полша. Въпреки, че списъкът е известен в журналистическите среди още преди това, едва публикацията в „Газета Виборча“ прави случая обществено достояние.

През 2005 Бронислав Вилдщайн обявява, че ще съди актьора Даниел Олбрихски, който в предаването на Томаш Лис „Какво с тази Полша?“ (Polsat) го обвинява, че през 80-те години на XX в. е доносничил на френските власти за Мирослав Хойецки (за това, че Хойецки е наемал нелегално работници), което Хойецки (намиращ се в чужбина) опровергава още в момента на записване на програмата, отричайки го по телефона (според „Жечпосполита“).

След като е уволнен от „Жечпосполита“ работи във „Впрост“ и води програмата „Без автоцензура“ в ТВ Плюс. През май 2006 единодушно е избран от Надзорния съвет за председател на Управителния съвет на TVP. На 26 февруари 2007 е отстранен от длъжността председател на Управителния съвет на TVP. През 2007 се връща в редакцията на „Жечпосполита“ като политически коментатор. От 2008 отново се връща в TVP като автор и водещ на Сенките на ПНР (Cienie PRL-u). В продължение на 2 години, от септември 2008 до октомври 2010, води в TVP1 авторска програма Бронислав Вилдщайн представя. След като програмата е свалена от ефир, продължава публицистичната си дейност на платформата tv.rp.pl.

От 2011 до ноември 2012 публикува в седмичника Уважам ЖЕ (Uważam Rze). Сътрудничи си и с Радио Мария и Телевизия Трвам. От януари 2013 е публицист в седмичника „До Жечи“ (Do Rzeczy)[7].

През ноември 2012 издателство Fronda публикува интервю с Бронислав Вилдщайн със заглавие „Непокорният“ (автори на книгата са Пьотр Заремба и Михал Карновски).

В края на 2012 става главен редактор на новосъздадената Телевизия Република. Води в ефир предаване озаглавено „Вилдщайн представя“ което е продължение на програмата, водена от него до 2010 в TVP1. През септември 2014 се отказва от длъжността главен редактор, като продължава да води предаването си[8].

Става член на Сдружението на полските писатели и на Сдружение свободно слово. От април 2005 е почетен член на Сдружение KoLiber.

От септември 2016 до юни 2017 води предаването „Полудник Вилдщайна“ (Południk Wildsteina) в TVP2, а от септември 2017 води предаването „О цо ходжи?“ (O co chodzi?) в TVP Info.

На 29 май 2018 става член на Капитула на Ордена на Белия орел.

Има двама сина, родени в Париж: Давид (роден през 1983 също е журналист) и Шимон (роден през 1988).

Обществена роля[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2015 става член на Националния съвет за развитие, свикан от президента Анджей Дуда. С постановление на президента A. Дуда от 27 юни 2016 влиза в състава на Колегиума на Института за национална памет – Комисия за преследване на престъпления срещу полската нация[9].В началото на февруари 2018 е назначен от премиера Матеуш Моравицки за член на отдела „Диалог с Израел“[10]

Доброволческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Той е активен доброволец, свързан първоначално с парижката ложа „Коперник“, обединяваща лица с полски корени в рамите на Великата национална ложа на Франция, а по-късно с варшавската ложа-майка „Кперник“ на Великата национална ложа на Полша и с краковската ложа „Победеното суеверие“ (Przesąd Zwyciężony), на която е Велик майстор. Изпълнява и функцията на Велик пазач на Великата национална ложа на Полша. Напоследък, както самият той признава, се е оттеглил от участие в дейността на масонските ложи.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1987 Jakiej prawicy Polacy nie potrzebują (Oficyna im. Józefa Mackiewicza)
  • 2000 Dekomunizacja, której nie było czyli Mistyfikacja triumfująca (Ośrodek Myśli Politycznej, ISBN 83-7188-401-X)
  • 2005 Długi cień PRL-u, czyli dekomunizacja której nie było (Arcana, ISBN 83-89243-42-3)
  • 2008 Moje boje z III RP i nie tylko (Fronda, ISBN 978-83-60335-93-2)

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бронислав Вилдщайн е консултант на филма от 1996 „Улични игри“ (Gry uliczne) (режисьор Кшищоф Краизе), създаден по събитията около смъртта на Станислав. Участва също в документалния филм със заглавие „Тримата приятели“ (Trzech kumpli), чиито автори са Ева Станкевич и Анна Ференс.

През 2010 г. е премиерата на телевизионния спектакъл „Долината на нищото“ (Dolina nicości), режисиран от Войчех Новак, чийто сценарий е създаден от Войчех Томчик по романа на Вилдщайн със същото заглавие.

През 2017 г. е създаден документалния филм на Михал Музичук със заглавие „Париж. Свършено време“ (Paryż. Czas dokonany), който разказва за дейността на Бронислав Вилдщайн в Париж.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 На града на фондация „Кошчелски“
  • 2004 Награда „Анджей Кийовски“ – за сборника с разкази „Бъдеще с ограничена отговорност“ (Przyszłość z ograniczoną odpowiedzialnością)
  • 2005 Почетен член на сдружение KoLiber
  • 2009 Награда „Дариуш Фикус“ за 2008 в категорията „творец в медиите“
  • 2009 Литературна награда Юзеф Мацкевич за 2009 за „Долината на нищото“
  • 2012 Награда „Йежи Желински“ за книгата „Полша, антисемитизъм левица“ (Polska, antysemityzm, lewica)
  • 2016 „Laur SDP“ за 2015
  • 2018 Годишната на града на министъра на културата и националното наследство в категория литература

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 17 февруари 2011 медал „Непоколебим в думите“.
  • 21 септември 2006 отличен от президента на Република Полша с офицерски Орден на Възраждане на Полша.
  • 18 януари 2016 златен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“
  • 28 април 2016 Орден на Белия орел.
  • 18 април 2017 Кръст на свободата и солидарността.
  • 7 май 2019 Медал на столетието от извоюване на независимостта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mroczne sekrety Bronisława Wildsteina – prawy.pl [посетено 2018-01-16] (полски)
  2. Bronisław Wildstein o swoim ojcu: „Przedwojenny komunista, chyba członek Komunistycznej Partii Polski. Wierzył w system. Matka była w AK, więc rodzice prowadzili ostry spór polityczny. [..] Był małomówny, skryty. Już po jego śmierci matka powiedziała mi, że był Żydem.“ (Rafał Kalukin, Bronisław niezłomny, „Gazeta Wyborcza“, 26 maja 2006)
  3. Wildstein. Polski Żyd, opozycjonista, antykomunista [посетено 2018-01-16] (полски език).
  4. Arkadiusz Bartosiak, Łukasz Klinke, Marcin Meller, Bronisław Wildstein, „Playboy – edycja polska“, kwiecień 2005, ISSN 1230 – 2724 [архивирано].
  5. Sylwia Cisowska Juwenalia w cieniu śmierci
  6. Bronisław Wildstein odchodzi z „Rzeczpospolitej“ (pol.). gazeta.pl, 31.01.2005. [посетено 09.02.2008].
  7. Szereg wypowiedzi Wildsteina
  8. Komunikat Rady Nadzorczej Telewizji Republika. telewizjarepublika.pl, 18 września 2014. [посетено 18 września 2014].
  9. Prezydent powołał Narodową Radę Rozwoju. prezydent.pl. [посетено 16-10-2015].
  10. M.P. z 2016 r. poz. 679.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bronisław Wildstein“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша