Бруно Бауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бруно Бауер
Bruno Bauer
германски философ

Роден
Починал
15 април 1882 г. (72 г.)

Религия атеизъм
Учил в Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Рационализъм
Интереси Теология, политическа философия
Семейство
Съпруга няма
Бруно Бауер в Общомедия

Бруно Бауер (на немски: Bruno Bauer) е германски историк, теолог, журналист и философ, представител на Хегеловата школа (т.нар. хегелианци).

Кариерата му минава през два основни етапа, преди и след революциите от 1848 г. По време на 1840-те, (Vormärz или прелюдията към германската революция от март 1848), Бауер е лидер на ляво-хегелианското движение, което изповядва републиканска интерпретация на хегелианството, комбинирайки етически и естетически мотиви. Неговата теория за безкрайното самосъзнание произтича от схващането на Хегел за субективния дух и утвърждава рационалната автономия и историческия прогрес. Изследвайки писмените извори на християнството, Бауер описва религията като форма на отчуждение, която поради несгодите на реалния живот проповядва ирационална, трансцендентна власт над личността, а същевременно толерира проявата на отделни сектантски и материални интереси. Той критикува социалната и правната основи на държавата и нейната ортодоксална религиозна идеология. Анализирайки появата на съвременното масово общество, той отхвърля либерализма заради непоследователността му при противопоставяне на съществуващия ред и поради равнопоставянето на собственост и свобода. Същевременно критикува социализма поради подценяването на индивидуалната автономия. След поражението през 1848 г. Бауер отхвърля Хегел. Той предсказва общата криза на европейската цивилизация, породена от изчерпването на философията и провала на либералните и революционните идеологии, като предсказва, че от кризата ще се породят нови идеи за освобождение. Късните му творби разглеждат появата на Русия като световна сила, с което се ознаменува епохата на глобален империализъм и войни. Тези трудове оказват влияние върху идеите на Ницше за културно обновление. Фридрих Енгелс и Карл Кауцки възприемат в социалистическото движение религиозния критицизъм на Бауер, докато неговият антитрадиционен консерватизъм оказва влияние върху творчеството на Карл Шмит през XX век[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва университета в Берлин, в чийто Богословски факултет от 1834 година е лектор като приват-доцент.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Prinzipien des Schönen. De pulchri principiis. Eine Preisschrift (1829)
  • „Rezension: Das Leben Jesu, David Friedrich Strauss“, Jahrbücher für wissenschaftliche Kritik, Dec. 1835; May 1836
  • Kritik der Geschichte der Offenbarung. Die Religion des alten Testaments in der geschichtlichen Entwicklung ihrer Prinzipien dargestellt 2 тома (Berlin, 1838)
  • Herr Dr. Hengstenberg (Berlin, 1839)
  • Kritik der evangelischen Geschichte des Johannes (Bremen, 1840)
  • Der christliche Staat und unsere Zeit, Hallische Jahrbücher für deutsche Wissenschaft und Kunst, June 1841
  • Kritik der evangelischen Geschichte der Synoptiker, 2 тома (Leipzig, 1841)
  • Die Posaune des jüngsten Gerichts über Hegel, den Atheisten und Antichristen (Leipzig, 1841)
  • (anon.) Hegels Lehre von der Religion und Kunst von dem Standpuncte des Glaubens aus beurteilt (Leipzig, 1842)
  • Die gute Sache der Freiheit und meine eigene Angelegenheit (1842)
  • Die Judenfrage (1843)
  • Das Entdeckte Christentum (Zürich, 1843)
  • „Die Fähigkeit der heutigen Juden und Christen, frei zu werden“, in Georg Herwegh (ред.), Einundzwanzig Bogen aus der Schweiz (Zürich und Winterthur, 1843)
  • Geschichte der Politik, Kultur und Aufklärung des 18. Jahrhunderts, 4 тома (1843 – 45)
  • "Die Gattung und die Masse”, Allg. Lit.-Ztg. X, September 1844
  • Geschichte Deutschlands und der französischen Revolution unter der Herrschaft Napoleons, 2 тома (1846)
  • Der Ursprung des Galaterbriefs (Hempel, 1850)
  • Kritik der paulinischen Briefe (Berlin, 1850 – 1851)
  • Der Ursprung des ersten Korintherbriefes (Hempel, 1851)
  • Kritik der Evangelien und Geschichte ihres Ursprungs, 3 тома (1850 – 51); 4 том: Die theologische Erklärung der Evangelien (Berlin, 1852)
  • Russland und das Germanentum 2 тома (1853)
  • Das Judenthum in der Fremde (Berlin, 1863)
  • Philo, Renan und das Urchristentum (Berlin, 1874)
  • Einfluss des englischen Quäkerthums auf die deutsche Cultur und auf das englisch-russische Project einer Weltkirche (Berlin, 1878)
  • Christus und die Cäsaren. Der Ursprung des Christenthums aus dem römischen Griechenthum (1877, 2 изд. 1879)
  • Disraelis romantischer und Bismarcks sozialistischer Imperialismus (1882)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bruno Bauer. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. 10 ноември 2017. Посетен на 28 юли 2020. (на английски)