Бруно Бауер
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Бруно Бауер Bruno Bauer | |
германски философ | |
Роден |
6 септември 1809 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | атеизъм |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XIX век |
Школа | Рационализъм |
Интереси | Теология, политическа философия |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Бруно Бауер в Общомедия |
Бруно Бауер (на немски: Bruno Bauer) е германски историк, теолог, журналист и философ, представител на Хегеловата школа (т.нар. хегелианци).
Кариерата му минава през два основни етапа, преди и след революциите от 1848 г. По време на 1840-те, (Vormärz или прелюдията към германската революция от март 1848), Бауер е лидер на ляво-хегелианското движение, което изповядва републиканска интерпретация на хегелианството, комбинирайки етически и естетически мотиви. Неговата теория за безкрайното самосъзнание произтича от схващането на Хегел за субективния дух и утвърждава рационалната автономия и историческия прогрес. Изследвайки писмените извори на християнството, Бауер описва религията като форма на отчуждение, която поради несгодите на реалния живот проповядва ирационална, трансцендентна власт над личността, а същевременно толерира проявата на отделни сектантски и материални интереси. Той критикува социалната и правната основи на държавата и нейната ортодоксална религиозна идеология. Анализирайки появата на съвременното масово общество, той отхвърля либерализма заради непоследователността му при противопоставяне на съществуващия ред и поради равнопоставянето на собственост и свобода. Същевременно критикува социализма поради подценяването на индивидуалната автономия. След поражението през 1848 г. Бауер отхвърля Хегел. Той предсказва общата криза на европейската цивилизация, породена от изчерпването на философията и провала на либералните и революционните идеологии, като предсказва, че от кризата ще се породят нови идеи за освобождение. Късните му творби разглеждат появата на Русия като световна сила, с което се ознаменува епохата на глобален империализъм и войни. Тези трудове оказват влияние върху идеите на Ницше за културно обновление. Фридрих Енгелс и Карл Кауцки възприемат в социалистическото движение религиозния критицизъм на Бауер, докато неговият антитрадиционен консерватизъм оказва влияние върху творчеството на Карл Шмит през XX век[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва университета в Берлин, в чийто Богословски факултет от 1834 година е лектор като приват-доцент.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Prinzipien des Schönen. De pulchri principiis. Eine Preisschrift (1829)
- „Rezension: Das Leben Jesu, David Friedrich Strauss“, Jahrbücher für wissenschaftliche Kritik, Dec. 1835; May 1836
- Kritik der Geschichte der Offenbarung. Die Religion des alten Testaments in der geschichtlichen Entwicklung ihrer Prinzipien dargestellt 2 тома (Berlin, 1838)
- Herr Dr. Hengstenberg (Berlin, 1839)
- Kritik der evangelischen Geschichte des Johannes (Bremen, 1840)
- Der christliche Staat und unsere Zeit, Hallische Jahrbücher für deutsche Wissenschaft und Kunst, June 1841
- Kritik der evangelischen Geschichte der Synoptiker, 2 тома (Leipzig, 1841)
- Die Posaune des jüngsten Gerichts über Hegel, den Atheisten und Antichristen (Leipzig, 1841)
- (anon.) Hegels Lehre von der Religion und Kunst von dem Standpuncte des Glaubens aus beurteilt (Leipzig, 1842)
- Die gute Sache der Freiheit und meine eigene Angelegenheit (1842)
- Die Judenfrage (1843)
- Das Entdeckte Christentum (Zürich, 1843)
- „Die Fähigkeit der heutigen Juden und Christen, frei zu werden“, in Georg Herwegh (ред.), Einundzwanzig Bogen aus der Schweiz (Zürich und Winterthur, 1843)
- Geschichte der Politik, Kultur und Aufklärung des 18. Jahrhunderts, 4 тома (1843 – 45)
- "Die Gattung und die Masse”, Allg. Lit.-Ztg. X, September 1844
- Geschichte Deutschlands und der französischen Revolution unter der Herrschaft Napoleons, 2 тома (1846)
- Der Ursprung des Galaterbriefs (Hempel, 1850)
- Kritik der paulinischen Briefe (Berlin, 1850 – 1851)
- Der Ursprung des ersten Korintherbriefes (Hempel, 1851)
- Kritik der Evangelien und Geschichte ihres Ursprungs, 3 тома (1850 – 51); 4 том: Die theologische Erklärung der Evangelien (Berlin, 1852)
- Russland und das Germanentum 2 тома (1853)
- Das Judenthum in der Fremde (Berlin, 1863)
- Philo, Renan und das Urchristentum (Berlin, 1874)
- Einfluss des englischen Quäkerthums auf die deutsche Cultur und auf das englisch-russische Project einer Weltkirche (Berlin, 1878)
- Christus und die Cäsaren. Der Ursprung des Christenthums aus dem römischen Griechenthum (1877, 2 изд. 1879)
- Disraelis romantischer und Bismarcks sozialistischer Imperialismus (1882)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bruno Bauer // Stanford Encyclopedia of Philosophy. 10 ноември 2017. Посетен на 28 юли 2020. (на английски)
- Walter Buff, Bauer, Bruno. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 636 f.
|