Бруно Латур
| Бруно Латур Bruno Latour | |
|---|---|
| френски философ и социолог на науката | |
.jpg) Бруно Латур през 2017 г. в Тайван | |
| Роден | |
| Починал | 8 октомври 2022 г.
|
| Религия | католицизъм[1] |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Университет на Поатие[2] Висше училище за обществени науки |
| Философия | |
| Регион | Философия на науката |
| Епоха | 20 век |
| Повлиян | Габриел Тард, Мишел Сер, Гастон Башлар |
| Научна дейност | |
| Област | Социология |
| Работил в | Минен институт в Париж Институт за политически науки в Париж Лондонско училище по икономика и политически науки Амстердамски университет |
| Награди | Холбергова награда (2013) |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.bruno-latour.fr |
| Бруно Латур в Общомедия | |
Бруно Латур (на френски: Bruno Latour, 22 юни 1947, Бон, Бургундия, Франция) е френски изследовател на науката, философ и социолог.
От 1982 до 2006 г. кариерата му се свързва с Минния институт в Париж, където преподава и откъдето ръководи многобройни проекти. През следващите десет години е професор в Институтa за политически науки (Париж) и остава там като емеритус до края на живота си.[3] Автор е на няколко десетки монографични трудове, между които Никога не сме били модерни и Реасемблиране на социалното. Възгледите на Латур първоначално са определяни като краен социален конструктивизъм, за което често са били критикувани.
Впоследствие неговият социологизъм добива известна популярност като теория на агента мрежа.
Разбиранията на Латур се отличават от доминиращите англосаксонски постановки като остават в продължение на френската епистемологическа традиция, изхождайки от идеи, предложени от Габриел Тард, Гастон Башлар и Мишел Сер. Около 2010 г. той се ориентира към екологическата тематика, като възприема мотива за Гайа, популяризиран от Джеймс Лавлок.[4]
През 2007 г. името на Бруно Латур се нарежда между десетте най-цитирани изследователи в хуманитарните дисциплини.[5]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Признание[3][редактиране | редактиране на кода]
- Почетен доктор на университетите в Лозана, Монреал, Гьотеборг, Уoруик, Единбург, Лувен и др.
- Член на Американската академия за изкуства и науки (на английски: American Academy of Arts and Sciences)
- Кавалер в Орден на Почетния легион (2012)
- Офицер с Орден за Заслуги (2017)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 2013: Холбергова награда[6]
- 2014: Награда „Раймон дьо Боер дьо Сен Сюзан“ на Френската академия
- 2016: Награда на Католическата академия на Франция[7]
- Медал на Болонския университет[6]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- (1979) Laboratory Life: The Social Construction of Scientific Facts. фр La Vie de laboratoire. La Production des faits scientifiques (1988)
- (1985) Pasteur. Bataille contre les microbes
- (1991) Nous n'avons jamais été modernes. Essai d'anthropologie symétrique
Никога не сме били модерни. Опит за симетрична антропология. Превод от френски език Доминика Асенова-Янева. София: Критика и хуманизъм, 1994, 160 с. (ISBN 954-587-009-5) - (1992) Éclaircissements. Cinq entretiens avec Bruno Latour, разговори с Мишел Сер
- (1996) Petites leçons de sociologie des sciences
- (1999) Pandora's Hope: An Essay on the Reality of Science Studies, фр. L'Espoir de Pandore 2001.
- (2002) La Fabrique du droit. Une ethnographie du Conseil d'État
- (2005) Reassembling the social. An introduction to Actor-Network Theory, фр. Changer de société. Refaire de la sociologie 2005
Реасемблиране на социалното, София: Изток-Запад, 2009, 394 с. (ISBN 978-954-321-395-5) - (2012) Enquêtes sur les modes d'existence: une anthropologie des modernes
- (2015) Face à Gaïa. Huit conférences sur le nouveau régime climatique, Paris: La Découverte
Facing Gaia. 8 Lectures on the New Climatic Regime, Polity Press (2017) - (2021) Où Suis-je?, 2021, Paris: Ed. de la Découverte, (ISBN 978-2-35925-200-2)
- (2022) Mémo sur la nouvelle classe écologique,(avec N. Schultz), Paris: Ed. de la Découverte, 95 pages, (ISBN 978-2-3592-5218-7).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nouvelobs.com
- ↑ www.theses.fr
- ↑ а б Biographie на официалния сайт bruno-latour.fr
- ↑ Латур чете Гифордовите лекции за 2013г., под заглавието "Срещайки Гайа", което изпозва и за по-късно публикувана книга Face à Gaïa: Huit conférences sur le nouveau régime climatique,
- ↑ The most cited authors of books in the humanities, The Times Higher Eeducation, 26 март 2009.
- ↑ а б L'anthropologue français Bruno Latour reçoit le prix Holberg en Norvège // Le Monde. 13 март 2013.
- ↑ L’anthropologue Bruno Latour, Prix de l’Académie catholique de France 2016
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Официален сайт на Бруно Латур: свободен достъп до повечето от статиите в оригинал и преводи.
- Бруно Латур, „Каква полза, ако повредиш на Земята, а спасиш душата си?“, превод от френски Тони Николов, в. „Култура“, бр. 17 (2679), 4 май 2012 г.
- Бруно Латур, „Краят на прогреса не е край на историята“, превод от френски Емил Григоров, в. „Култура“, бр. 15, 20 април 2001 г.
|
