Бруно Латур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бруно Латур
Bruno Latour
френски философ и социолог на науката
Бруно Латур през 2017 г. в Тайван
Бруно Латур през 2017 г. в Тайван

Роден
Бон, Франция

Религия католицизъм[1]
Образование Висше училище за обществени науки
Философия
Регион Философия на науката
Епоха 20 век
Повлиян Габриел Тард, Мишел Сер, Гастон Башлар
Научна дейност
Област Социология
Образование Университет „Франсоа Рабле“ в Тур
Работил в Минен институт в Париж
Парижки институт по политически науки
Лондонско училище по икономика и политически науки
Амстердамски университет
Награди Холбергова награда (2013)

Уебсайт www.bruno-latour.fr
Бруно Латур в Общомедия

Бруно Латур (на френски: Bruno Latour) (22 юни 1947, Бон, Бургундия, Франция) е френски изследовател на науката, философ и социолог.

Бруно Латур в Гьотеборг през 2006 г.

От 1982 до 2006 г. кариерата му се свързва с Минния институт в Париж, където преподава и откъдето ръководи многобройни проекти. Автор е на няколко десетки монографични трудове, между които Ние никога не сме били модерни и Реасемблиране на социалното. Възгледите на Латур първоначално са определяни като краен социален конструктивизъм, за което често са били критикувани.

Впоследствие неговият социологизъм добива известна популярност като теория на агента мрежа.

Разбиранията на Латур се отличават от доминиращите англосаксонски постановки като остават в продължение на френската епистемологическа традиция, изхождайки от идеи предложени от Габриел Тард, Гастон Башлар и Мишел Сер.

През 2007 г. името на Бруно Латур се нарежда между десетте най-цитирани изследователи в хуманитарните дисциплини.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Член на Американската академия за изкуства и науки (на английски: American Academy of Arts and Sciences)
  • Почетен доктор на университетите в Лозана и Монреал

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • (1979) Laboratory Life: The Social Construction of Scientific Facts. фр La Vie de laboratoire. La Production des faits scientifiques (1988)
  • (1985) Pasteur. Bataille contre les microbes
  • (1991) Nous n'avons jamais été modernes. Essai d'anthropologie symétrique
    Ние никога не сме били Модерни, София: Критика и Хуманизъм, 1994 (ISBN 954-587-009-5)
  • (1992) Éclaircissements. Cinq entretiens avec Bruno Latour, разговори с Мишел Сер
  • (1996) Petites leçons de sociologie des sciences
  • (1999) Pandora's Hope: An Essay on the Reality of Science Studies, фр. L'Espoir de Pandore 2001.
  • (2002) La Fabrique du droit. Une ethnographie du Conseil d'État
  • (2005) Reassembling the social. An introduction to Actor-Network Theory, фр. Changer de société. Refaire de la sociologie 2005
    Реасемблиране на социалното, София: Изток-Запад, 2009 (ISBN 978-954-321-395-5)
  • (2012) Enquêtes sur les modes d'existence: une anthropologie des modernes
  • (2015) Face à Gaïa. Huit conférences sur le nouveau régime climatique, Paris: La Découverte
    Facing Gaia. 8 Lectures on the New Climatic Regime, Polity Press (2017)
  • (2021) Où Suis-je ?, 2021, Paris: Ed. de la Découverte, (ISBN 978-2-35925-200-2)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]