Джеймс Лавлок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Лавлок
James Lovelock
английски учен
CH CBE FRS
Лавлок през 2005 г.
Лавлок през 2005 г.
Роден
Джеймс Ефраим Лавлок
26 юли 1919 г.(1919-07-26)
Лечуърт, Хартфордшир, Англия
Починал
26 юли 2022 г. (на 103 г.)
Учил вМанчестърски университет[1]
Научна дейност
Областхимия, науки за Земята
Известен с
  • Детектор за улавяне на електрони
  • Хипотеза за Гея
Семейство
СъпругаХелън Хислоп ​(1942 – 1989), Сенди Орчард (1991)
Деца4
УебсайтОфициален уебсайт
Джеймс Лавлок в Общомедия

Джеймс Ефраим Лавлок (на английски: James Ephraim Lovelock) е английски независим учен, природозащитник и футуролог. Той е най-известен със своята хипотеза за Гея, която постулира, че Земята функционира като жив организъм. [2]

Лавлок започва своята PhD кариера в областта на медицината, извършвайки експерименти за криоконсервация върху гризачи. Това също така включва успешно размразяване на екземплярите. Неговите методи са въздействащи в теориите на криониката. Той изобретява детектор за улавяне на електрони. Докато проектира научни инструменти за НАСА, той разработва Хипотезата за Гея.

През 2000 г. той предлага метод на климатично инженерство за възстановяване на водораслите, консумиращи въглероден диоксид. Той е изявен член на „Еколози на ядрена енергия“ [3], като твърди, че интересите на производителите на изкопаемите горива стоят зад противопоставянето на ядрената енергия, цитирайки въздействието на въглеродния диоксид като вредно за околната среда и предупреждавайки за глобалното затопляне поради парниковия ефект. Той е автор на няколко научни книги за околната среда, базирани на хипотезата за Гея от края на 70-те години.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Почести на Британската общност[редактиране | редактиране на кода]

Държава Дата Назначаване Съкращение
Великобритания 1990 – Командир на Ордена на Британската империя [4] CBE
Великобритания 2003 г. – Орден на почетните другари [5] CH

Научни[редактиране | редактиране на кода]

Университетски степени
Местоположение Дата Училище Степен
Англия 1941 г Университет Виктория в Манчестър Бакалавърска степен по химия [6]
Англия 1948 г Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина Доктор по философия (PhD) по медицина [6]
Англия 1959 г Лондонски университет Доктор на науките (D.Sc) по биофизика [7]
Канцлер, гост-учен, губернатор, ректор и стипендии
Местоположение Дата Училище Позиция
Масачузетс 1954 – Харвардски университет стипендия на Рокфелер в областта на медицината
Кънектикът 1958 – 1959 г Медицинско училище Йейл Гост-учен [7]
Англия 1994 г. – Green Templeton College, Оксфорд Старши гостуващ научен сътрудник [8]
Почетни степени
Местоположение Дата Училище Степен Статус
Англия 1982 г Университет на Източна Англия Доктор на науките (D.Sc)
Англия 1988 г Университет на Ексетър Доктор на науките (D.Sc) [9]
Англия 1988 г Плимутска политехника Доктор на науките (D.Sc)
Швеция 1991 г Стокхолмски университет Доктор на науките (D.Sc)
Шотландия 1993 г Единбургски университет Доктор на науките (D.Sc)
Англия 18 май 1996 г Университет на Кент Доктор на науките (D.Sc)
Колорадо 1997 г Университет на Колорадо Боулдър Доктор по хуманни писма (DHL) [10]

Членство и стипендии[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение Дата Организация Позиция
Великобритания 1974 – кралско общество Сътрудник (FRS) [11]
Великобритания 1986 – 1990 г Морска биологична асоциация на Обединеното кралство президент [12]
Великобритания 2014 – Морска биологична асоциация на Обединеното кралство Почетен сътрудник (Hon FMBA) [12]

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Лавлок се жени за Хелън Хислоп през 1942 г. Двамата имат четири деца и бракът им продължава до 1989, когато тя умира от множествена склероза. [13] [14] [15] За пръв път среща втората си съпруга Санди на 69-годишна възраст.[16] Лавлок заявява, че се чувства необичайно щастлив в една хубава, но скромна среда на живот с втората си съпруга. [17]

Лавлок навършва 100 години през юли 2019 г. [18] Той почива в дома си в Абътсбъри, Дорсет, [19] на 26 юли 2022 г., навръх 103-тия си рожден ден, [6] при усложнения след падане.

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Гея: Нов поглед върху живота на Земята. Изд. „Гея-Либрис“, С., 1996.
  • Деян Пенчев. Принципът на самоорганизацията в теориите на Рудолф Щайнер и Джеймс Лавлок. – В: сб. Съвременни предизвикателства във философията (издание на Съюза на учените в България), кн. 1. ИК. „Св. Иван Рилски“, С., 2013, с. 75–83.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ U24989
  2. ↑ Ball, P. James Lovelock reflects on Gaia's legacy // Nature. 2014. DOI:10.1038/nature.2014.15017.
  3. ↑ Environmentalists For Nuclear Energy (n.d.). Ecolo.Org. Retrieved 23 August 2021, www.ecolo.org
  4. ↑ Gaia theorist receives royal recognition // www.newscientist.com.
  5. ↑ TV chef heads Cornwall's honours list // 31 December 2002.
  6. ↑ а б в Schneider, Keith. James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103 // The New York Times. 2022-07-27. Посетен на 2022-07-27.
  7. ↑ а б Degrees, awards and prizes – James Lovelock // www.jameslovelock.org.
  8. ↑ College, Green Templeton. Professor James Lovelock // Green Templeton College.
  9. ↑ Previous honorary graduates | University of Exeter // www.exeter.ac.uk.
  10. ↑ Honorary Degrees, University Medals and Distinguished Service Awards 1951 – 2000 | University of Colorado // www.cu.edu.
  11. ↑ Radford, Tim. James Lovelock at 100: The Gaia saga continues // Nature 570 (7762). 2019. DOI:10.1038/d41586-019-01969-y. с. 441 – 442.
  12. ↑ а б On the occasion of the 100th birthday of James Lovelock | Marine Biological Association // www.mba.ac.uk. Архивиран от оригинала на 2020-07-19. Посетен на 2022-07-28.
  13. ↑ Irvine, Ian. James Lovelock: The green man // The Independent. Посетен на 26 юни 2019.
  14. ↑ Carey, John. The Vanishing Face of Gaia: A Final Warning by James Lovelock and He Knew He Was Right: The Irrepressible Life of James Lovelock and Gaia by John and Mary Gribbin // The Sunday Times. Посетен на 24 май 2011.
  15. ↑ Lovelock, Prof. James Ephraim, (born 26 July 1919), independent scientist, since 1964; Senior Research Fellow, Green Templeton College (formerly Green College), Oxford, since 2012 (Hon. Visiting Fellow, 1994 – 2012); Fellow, Birkbeck, University of London, since 2007 – WHO'S WHO & WHO WAS WHO // ukwhoswho.com. Архивиран от оригинала на 2022-07-30. Посетен на 26 юни 2019.
  16. ↑ Siegle, Lucy. This much I know: James Lovelock, scientist, 86, Devon // The Guardian. Посетен на 25 August 2019.
  17. ↑ James Lovelock – Independent Scientist, Inventor & Author // SUCCESSness. Архивиран от оригинала на 2019-06-24. Посетен на 26 June 2019.
  18. ↑ Centenarian could hold key to brighter future // University of Exeter. Архивиран от оригинала на 2020-02-01. Посетен на 2021-02-07. (на английски)
  19. ↑ James Lovelock obituary // The Guardian. Посетен на 2022-07-27. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата James Lovelock в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеймс_Лавлок&oldid=11960060“.