Бъкфастка пчела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бъкфастска пчела
Общоприето наименование
Терминът „Бъкфастска пчела“ се използва на български за няколко отделни таксона.
[ редактиране ]

Бъкфастската пчела е порода пчели с предназначение висок добив на мед и устойчивост на заболявания, създадена в югозападна Англия от бенедиктинския монах брат Адам (роден Карл Керле през 1898г в Германия), чрез възпроиводително[1] и поглъщателно кръстосване. Метод за създаване на нови породи, широко използван в животновъдството - Българско черношарено говедо, Българско кафяво говедо и др.

Основава се върху схващането, че в резултат на различен климат и околна среда, всяка пчелна раса е развила някакво изключително качество, каквото другите нямат. И че тези качества могат да бъдат, до голяма степен, обединени в една порода.

Брат Адам пред манастирския пчелин през 1981

Характеристики на породата[редактиране | редактиране на кода]

Пчелите към тази порода са еднакво адаптирани както за ранна, така и за късна паша. Ако съществува паша - ще направят стоков мед. Сравнено с повечето раси, поддържат висока популация на пчели и пило през целия активен сезон, имат изключителна кротост, ниска склонност към роене, ниска употреба на прополис и восъчни мостове между питите. Но, сравнено с Лигустика, се влияят от притока на прашец и нектар и намаляват отглеждането на пило.

Няма стандарт за цвят и морфометрични признаци, подобно на естествените раси.

Научно изследване в Полша от 2005 в реални и в лабораторни условия съпоставя способността за събиране и складиране на сироп от 3 групи пчели: 1) "чист" Бъкфаст, 2) хетерозисен хибрид A.m. mellifera (от Норвегия) x A.m. caucasia, 3) хетерозисен хибрид A.m.caucasia x A.m. carnica. Пчелите от A.m. caucasia x carnica пренесли най-много сироп, но с най-ниска ефективност при превръщането му в запаси, Бъкфаст - с 2,1% по-малко, но складирали 24,8% повече от A.m. caucasia x carnica, и 38,2% повече запаси от A. m. mellifera x caucasia.[2]

Предпоставки за създаването ѝ[редактиране | редактиране на кода]

Малко след началото на XX век мистериозно заболяване (по-късно установено като трахеен акар) започва да убива пчелните семейства на Британските острови, убивайки всяко семейство от местната английска A.m. mellifera по пътя си[3]. Внасяните A.m mellifera семейства от съседните държави също се оказват податливи[3]. Заболяването достига и до околностите на Бъкфастското абатство където през 1915/16 загиват всички пчелни семейства, а в манастирския пчелин от 46-те семейства оцеляват 16, устойчиви на заболяването[3]. Всички с произход област Лигурия, център на производството на пчели в Италия по онова време, или техни дъщери, оплодени в манастирския пчелин[3]. Още същата година, с помощта на още майки от Италия, манастирския пчелин е възстановен, а по молба на правителството, през 1917 - увеличен до 100бр.[4] До края на войната (WW1) са произведени стотици отводки в отговор на нуждата от пчели в цяла Англия[3]. Нужните майки са произведени от оцелелите заболяването през 1915/16[4]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Дартмур, Югозападна Англия, където е Бъкфастското абатство, се характеризира с мека, но влажна зима; продължителна студена пролет и кратко лято; постоянни мъгли и годишни валежи от 1650мм, сравнени с 600мм за Южна Англия[5]. Паша от бяла детелина през юни-юли и късна паша от calluna vulgaris веднага след това през август.[5]

Според мнението на брат Адам, при този климат италианските пчели се оказали изключително неподходящи. Способни на забележителни добиви при добра година, но предимно отглеждачи на огромно количество ненужно пило и консуматори на запаси през повечето време.[6] Пълна противоположност на местната английска пчела - изключително ниска плодовитост на майките и висока ройливост, но компенсирани от качества, при които в стационарния манастирски пчелин редовно получавали стоков мед от calluna vulgaris, без да се налага преместването на кошерите до хълмовете с нея, източник на нектар отдалечен на разстояние от 5км и 365м денивелация в едната посока.[7] След 1916 това никога повече не се случило.[7]

Еволюция на породата[редактиране | редактиране на кода]

Една от майките, произведена през 1919, F1 кръстоска на A.m. ligustica с английската A.m. mellifera отпреди епидемията, се оказала с производителност толкова над чистите Лигурийски пчели, бр. Адам сметнал че рискът от завръщане на заболяването си заслужавал[3]. Това е майката, до която всички днешни бъкфастски пчели могат да бъдат проследени[4].

Дъщерите от тази майка (F2) надминали всички очаквания[4]. В своята книга, Beekeeping at Buckfast Abbey, брат Адам свитетелства че през 1921 са получили 87 кг стоков мед средно от семейство, с отделни семейства надвишващи 152 kg.[8] Обаче отнело допълнителни 7 години докато акарозата не била задоволително елиминирана от потомството.

Развъдната дейност е в две направления:[редактиране | редактиране на кода]

- поддържане на оригиналния Бъкфаст

- експериментални кръстоски между различни раси и Бъкфаст, и техните последващи поколения.

До момента в който една кръстоска се превърне в отделна генетично стабилна линия, притежаваща всички качества на оригиналния Бъкфаст, плюс добавяното ново качество. Едва тогава линията се прибавя към общия генетичен басейн на Бъкфаст. Това отнема около десетилетие. По-голямата част от направените кръстоски така и не достигат до този етап, като много от тях биват изоставяни след дълги години селекция.

В търсене на подходящи за кръстосано-развъдна цел пчели, през годините бр. Адам предприема многобройни пътешествия из Европа, Мала Азия и части от Африка, повечето описани в една от неговите книги[9], пропътувайки над 100 хил. мили. Колосално начинание довело до изпитването на множество раси, техните линии и екотипове.

От тях, в генетичния басейн са добавени гени от[10]:

- през 1941 (Gale '29) Френска A.m. mellifera . Добавена е жизненост и работливост, каквато дотогава първоначалния Бъкфаст не притежавал

- през 1959(Galatista '51); 1967(Am.Farm School '62); 1984(Athos'80) A.m. cecropia/macedonica от Халкидики. Ниска ройливост, изключителна кротост и донякъде пестеливост

- през 1974 A.m. lamarckii (Egypt '66). Намаляване употребата на прополис

- през 1975 A.m.anatoliaca (Sinop '62). Подобрена пестеливост и работоспособност

-през 1985 (Sinop '72)

-през 1989 (Sinop '86)

A.m. sahariensis - при бр. Адам е в процес на разработка. Добавена след смъртта му.

A.m. monticola при бр. Адам е в процес на разработка. Към момента съществуват както Елгон, така и Бъкфаст-монтикола

‌Към 70-те и 80-те, Бъкфаст започва да придобива широка популярност в Европа, когато Weaver's[11] (компания със огромно годишно производство на майки в Тексас, САЩ) започват да ги предлагат. Европейските пчелари толкова много ги харесват, че повечето от тях започват собствена развъдна програма, паралелна с тази на Абатството[12], чиято дейност, след оттеглянето на бр. Адам през 1993, почти приключва.

Делото на бр. Адам продължава и днес. Броя на бъкфастките пчеловъди в Европа продължава да расте, повечето от които обединени от европейската организация на бъкфастките пчеловъди[13]. Чрез интрогресия, е добавен и продължава да се добавя генетичен материал и от други раси. Към момента, най-често за повишаване на устойчивостта към вароатоза.

Изолиран оплоден пункт[редактиране | редактиране на кода]

Скоро станало ясно, че за устойчивостта на семейството към заболяването майката има доминиращ фактор[4], но начинанието е непостижимо без осъществяване на пълен контрол върху родословието.

През 1925г е създаден изолиран оплоден пункт Sherberton[10], който е в почти непрекъсната употреба през годините. Той се превръща в крайъгълния камък в еволюцията на породата. Всяка година за производство на търтеи там се изпращат най-добрите дъщери от семейството притежаващо в най-голяма степен качествата на желаната пчела, в генетично най-стабилна форма.

През 50-те е добавен втори оплоден пункт - Golden Dagger mine[14] - за експериментални кръстоски, подпомаган и от изкуствено осеменяване.

Оплоден кошер на Брат Адам

Оплодния пункт в Sheberton, след много опити и грешки, е оборудван с 520 нуклеусни отделения с размер 4 бр. 1/2ДБ рамки, където през зимата има около 400 майки годишно[12]. Тези, след серия от строги тестове и преценка на зимуването при суровите зимни условия на оплодния пункт, служат за ежегодната подмяна на майките през Март в 320-те производствени семейства на Абатството[15]. Пролетното подсилване на слабите семейства има временен ефект. Но ако заедно с това, старата майка се подмени с млада качествена още напролет, вместо по средата на сезона, семейството се развива наравно с останалите още за първата главна паша[15]. Така бр. Адам заобикалял отглеждането на нископродуктивни семейства. Практически аспект, който и до днес не е получил широка популярност.

Кръстосване с други раси и хетерозис[редактиране | редактиране на кода]

Фактът, че майките, оплодени с произволни търтеи имат по-ниски производствени разходи. Заедно с нарастващо количество доказателства, че увеличеното генетичено разнообразие води до подобрена способност за терморегулация[16], по-добра адаптивност[17][18], повишена устойчивост на заболявания[19][20] и увеличена продуктивност[18]. Както и заради последиците от глобализацията, никоя пчела не би могла да се радва на всеобщо разпространение ако губи ценни качества при кръстосване с други раси.

Повечето линии Бъкфаст притежават универсална комбинативност. Подобно на A.m. ligustica[6] и оригиналния генетичен материал от Халкидики[21]. Кръстоските с повечето пчелни раси - както по майчина, така и по бащина линия имат повишена жизненост, без засилване на нежелани качества като агресивност и ройливост.

Въпреки това, в опитите си бр. Адам открива най-добри резултати в F1 при следните кръстоски:[22]

Анатолиака x Бъкфаст

Сахариенсис x Бъкфаст

Гръцка x Бъкфаст

Карника x Бъкфаст

"1956 беше за нас сезон много под обичайния ни среден добив. Действителния добив беше само 11,7 кг на семейство. Анатолиака [x Бъкфаст] имаха 32,6 кг средно за семейство. Следващата година беше сравнително добра, със среден добив от 27 кг/семейство, горе-долу колкото е през последните 40 години, но Анатолиака [x Бъкфаст] бяха средно 64,3 кг/семейство. Последния пример е от 1964, когато тествахме Сахариенсис [x Бъкфаст] кръстоска в нашите пчелини. Общият среден добив тази година беше 36,6 кг/семейство, но този на Сахариенсисите беше 113 кг/семейство"[23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Adam, Brother. An Inescapable Challenge // American Bee Journal 131(8). August 1991.
  2. ↑ Paleolog, J. и др. Foraging and hoarding efficiency in buckfast purebreds and Norwegian black bee [A.m.mellifera hybrids. Part 2. Comparison with the Caucasian bee hybrids under flying cage and laboratory test conditions] // Journal of Apicultural Science 49 (1). 2005. с. 27–39.
  3. ↑ а б в г д е Brother Adam. "Isle of Wight" or Acarine Disease: its Historical and Practical Aspects // Bee World 49 (1). 1968. с. 6–18.
  4. ↑ а б в г д Brother Adam. Origin of the Buckfast Strain
  5. ↑ а б Brother Adam. Beekeeping at Buckfast Abbey // The Bee World, 73(2). 1950. с. 66.
  6. ↑ а б Brother Adam O.B.E. In Search of the Best Strains of Bees. Northern Bee Books, 1983. ISBN 9780907908067. с. 167-168.
  7. ↑ а б Brother Adam O.B.E. In Search of the Best Strains of Bees. Northern Bee Books, 1983. ISBN 9780907908067. с. 200.
  8. ↑ Brother Adam O.B.E. Beekeeping at Buckfast Abbey. Northern Bee Books, May 1987. ISBN 978-0907908371. с. 12.
  9. ↑ Brother Adam OBE. In Search of the Best Strains of Bees. Northern Bee Books, 1983. ISBN 9780907908067.
  10. ↑ а б Sherberton Br. Adam protected mating place
  11. ↑ Beeweaver-Our-bee-story
  12. ↑ а б Österlund, Erik. Brother Adam and His Buckfast Bee // American Bee Journal 123(2). 1983. с. 85.
  13. ↑ "Gemeinschaft der europäischen Buckfastimker e.V." // Федерация на Европейсите Бъкфастски пчелари.
  14. ↑ Golden Dagger tin mine mating place
  15. ↑ а б Brother Adam, O.B.E. Bee-keeping at Buckfast Abbey: With a Section on Meadmaking. Northern Bee Books, 1987. ISBN 9780907908371. с. 30-38.
  16. ↑ Jones, JC и др. Honey bee nest thermoregulation: diversity promotes stability // Science Vol 305, Issue 5682. Jul 2004. DOI:10.1126/science.1096340 DOI: 10.1126/science.1096340.
  17. ↑ Page, RE и др. Effects of worker genotypic diversity on honey bee colony development and behavior (Apis mellifera L.) // Behav Ecol Sociobiol 36. 1995. DOI:10.1007/BF00177334.
  18. ↑ а б Mattila, HR и др. Genetic diversity in honey bee colonies enhances productivity and fitness // Science VOL 317. 2007. DOI:10.1126/science.1143046. с. 362–364.
  19. ↑ Tarpy, David R. Genetic diversity within honeybee colonies prevents severe infections and promotes colony growth // Proc Biol Sci. 270(1510). Jan 2003. DOI:10.1098/rspb.2002.2199. с. 99–103.
  20. ↑ Tarpy, DR и др. Lower disease infections in honeybee (Apis mellifera) colonies headed by polyandrous vs monoandrous queens // Naturwissenschaften 93. 2006. DOI:10.1007/s00114-006-0091-4. с. 195–199.
  21. ↑ Brother Adam O.B.E. In Search of the Best Strains of Bees. Northern Bee Books, 1983. ISBN 9780907908067. с. 177.
  22. ↑ Brother Adam O.B.E. Breeding the Honeybee. Northern Bee Books, 1987. ISBN 9780907908326. с. 83-84.
  23. ↑ Brother Adam O.B.E. Breeding the Honeybee. Northern Bee Books, 1987. ISBN 9780907908326. с. 86.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бъкфастка_пчела&oldid=11973393“.