Българо-генуезки войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българо-генуезки войни
Войни на България
Карта на Добруджанското деспотство, Търновското царство и Видинското царство от втората половина на XIV век
Карта на Добруджанското деспотство, Търновското царство и Видинското царство от втората половина на XIV век
Информация
Период1373 – 1375 (първи период)
1376 – 1382 (втори период)
1382 – 1385 (трети период)
МястоСеверна Добруджа, Южна Добруджа
РезултатПодписване на мирен договор
  • Българската държава успява да защити търговските си интереси
Страни в конфликта
Добруджанско деспотство
Подкрепа:
Венецианска република
Генуезка република
Командири и лидери
Добротица
Дзанаки Мудацо
Неизвестно
Сили
Български галери и сухопътни войскиГенуезки галери и сухопътни войски

Българо-генуезките войни са серия от конфликти между Добруджанското деспотство и Генуезката Република в западното черноморие през втората половина на XIV век.

Причини за конфликта са най-вероятно засилването на Добруджанското деспотство след като цар Иван Александър отстъпва на Добротица всички черноморски владения от Калиакра до Несебър, включително Варна и силната крепост Дръстър с дунавските пристанища по повод помощта, която деспотът му оказва във войната с Амадей VI Савойски. Засилил авторитета си, а и виждайки как генуезците се опитват да налагат своите правила в региона, заселен предимно от българи, Добротица решава да поеме нещата в свои ръце.[1]

Първи период (1373 – 1375)[редактиране | редактиране на кода]

Втори период (1376 – 1382)[редактиране | редактиране на кода]

Трети период (1382 – 1387)[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Добротица
Иванко
Добруджанско деспотство
Дзанаки Мудацо
Венецианска република
Генуезка република
Йоан V Палеолог
Византийска империя

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милчев, Димитър. Българските войни с Генуа:Началото // Българска история.