Българска класическа музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Класическата музика в България води началото си от първите хорове и духови оркестри, създавани след освобождението от османска власт.

По времето на цар Фердинанд се наблюдава интензивна имиграция към страната на руски, полски и чешки емигранти. Те оставят трайна следа в развитието на културата, промишлеността и търговията в България. Именно чешки емигранти създават първите духови оркестри в страната. Интересът на българите да наваксат пропуснатото е огромен. Наред с изграждането на българската държава и българските институции, вниманието се насочва и към музикалното и изобразително изкуство, дори архитектурата на сградите е в европейски стил.

Появата на професионалната българска музика става бавно и постепенно, като в началото е фокусирана в един-единствен стил - класическа музика. Първите музиканти, занимавали се с класическа музика, са имигранти и българи от смесен произход. Дълги години класическата музика е самодейна и непрофесионално организирана, на доброволни начала.

Ранните духови и симфонични оркестри са съставяни от оркестранти без дипломи за средно или висше музикално образование. Почти всички ранни диригенти и композитори са учители по музика и пеене на хорова музика, съвсем малка част са завършвали образованието си в Западна Европа (предимно Германия, Франция и Австрия).

Със създаването на музикално училище и академия в София, множеството духови оркeстри, на първите симфонични оркестри в Шумен, Русе и Сливен, както и формирането на школувани и самодейни хорове в почти всеки град, се създават основите на професионалната музикална практика в България.

Първоначално фокусът е към хоровата и класическа музика, впоследствие - към теоретизиране на църковно-славянската музика и българския фолклор, в края на 1960-те години - към стиловете на популярната музика като поп, джaз и рок.

Първо поколение български композитори са Емануил Манолов, Ангел Букурещлиев, Добри Христов, Панайот Пипков, маестро Георги Атанасов, Никола Атанасов и други. Те композират своите произведения предимно върху основата на българския фолклор, събират ги в сборници (в т.нар. "китки"), по-късно започват да правят и обработки върху тях.

Така например Добри Христов обработва песента "Каква мома видях, мамо" и други. Занимава се и с написване и обработка на българска църковна музика. Той доказва на теория наличието на неравноделни размери в българската народна музика. Емануил Манолов е автор на много детски и училищни песни, но е известен и със създаването през 1899 г. на първата българска опера, наречена "Сиромахкиня". След него успешно в този жанр се изявява завършилият "Музика" в Италия и наречен за това 'маестро' Георги Атанасов с оперите "Алцек", "Косара", "Запустялата воденица". Панайот Пипков създава първите детски оперети "Деца и птички" и "Щурец и мравки"; популярен е до днес с неговия "Химн на св. св. Кирил и Методий". Никола Атанасов създава първата българска симфония.