Бял толстолоб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бял толстолоб
Hypophthalmichthys molitrix adult.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
(без ранг):Шараноподобни (Ostariophysi)
разред:Шараноподобни (Cypriniformes)
семейство:Шаранови (Cyprinidae)
род:Толстолоби (Hypophthalmichthys)
вид:Бял толстолоб (H. molitrix)
Научно наименование
(Valenciennes, 1844 г.)
Бял толстолоб в Общомедия
редактиране

Белият толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) е сладководна риба от групата на внесените и аклиматизирани в България „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Родината му е Далечният изток.

Биологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Достига относително големи размери и тегло до 20 кг, като световният рекорд е 32 кг и е постигнат край Андонг, Кьонсан-Пукто, Южна Корея.[2]

Тялото на белия толстолоб е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени, и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по-тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1500 % от дължината на тялото. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло – започва от аналния отвор и завършва до гърлото. Достига полова зрялост на 3-годишна възраст. Живее в горните слоеве на водата и се храни с развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли – диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит. Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м над водата.

В България белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естествено възпроизводство в страната има единствено в р. Дунав.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Белият толстолоб, независимо от това, че притежава по-бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб, е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна - фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори.

В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гр. Грозев, Л. Хаджиниколова, Ат. Бояджиев, П. Петров (1999). Сладководно рибовъдство

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hypophthalmichthys molitrix (Valenciennes, 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 30 май 2020 г. (на английски)
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR CARP, SILVER. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 19 юни 2011.