Вазовски машиностроителни заводи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вазовски машиностроителни заводи
Тип ЕАД
Индустрия 25.40 Производство на въоръжение и боеприпаси
Основаване 1936
Седалище Сопот, Flag of Bulgaria.svg България
Служители 4576 (2017)
Продукти Боеприпаси
Годишни приходи 536 млн. лв.
Чиста печалба 150 млн. лв.
Сума на баланса 451 млн. лв.
Собственик Държавна консолидационна компания
Уебсайт vmz.bg
Map of Sopot.png
Местонахождение в България Сопот

„Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД (съкратено ВМЗ, често ВМЗ Сопот) е българско държавно предприятие за производство на боеприпаси със седалище в Сопот.

Основната продукция на предприятието са управляеми и неуправляеми противотанкови снаряди и други артилерийски боеприпаси, неуправляеми авиационни ракети и взриватели. Обемът на продажбите през 2017 година е 536 милиона лева, печалбата – 150 милиона лева, а броят на заетите – около 4600 души.[1]

Създадено през 1936 година като подразделение на Държавната военна фабрика в Казанлък (днес „Арсенал“), след 1948 година то е едно от основните подразделения на военнопромишления конгломерат „Металхим“. През 1997 година е обособено като самостоятелно предприятие, а от 2016 година е собственост на Държавната консолидационна компания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за изграждането на фабрика за боеприпаси в град Сопот възниква през 1935 г. по време на откриването на възстановената къща музей „Иван Вазов“. На тържествата присъстват редица знаменитости, водещи потеклото си от Сопот, както и „високи“ гости: Царят и Пловдивският митрополит Максим. Както си му е редът в такива случаи, става дума и за „подобряване хала на земляците за връщане величието на града“. Първата копка на „Държавната военна фабрика“ е направена на 9 юни 1936 г. През тази година са построени: казармата, управлението, караулното помещение, портиерната и се започва изграждането на инструменталната работилница. Държавната военна фабрика – Сопот влиза в архивите и преписките на „Военно министерство“ като клон на Държавна военна фабрика – Казанлък. Мотиви: Държавна военна фабрика – Казанлък е в редовна експлоатация, има утвърдено административно и стопанско ръководство, разполага с обучени средни и нисши технически кадри. Двете фабрики са разположени близо една до друга и естествено е новосъздадената да стане клон на редовно функциониращата. В края на лятото на 1936 г. Оръжейната инспекция сключва сделка за доставка на необходимите машини и съоръжения за срок от 18 до 24 месеца. През 1937 г. започва усилено строителство на производствени сгради – снарядна, започна, пресова работилница и др. През 1938 г. започват да пристигат и машините, чиито монтаж започва да се извършва постепенно до 1939 г. През същия месец всички машини се впускат в действие, за да се изпита тяхната работоспособност, мощност и капацитет. Стремежът е да се оборудва модерно, високо производително предприятие, работещо по немска технология. Военнополитическата обстановка в света налага да се бърза. Ускоряват се доставките на машини и материали. Така фабриката бива построена и обзаведена, а районът и подреден и засаден с повече от 100 000 дръвчета в продължение само на три години. Нейното създаване е високо постижение на българската техника.

На 12 юли 1940 г. – Петровден, се извършва официалното откриване на фабриката при много тържествена обстановка – в навечерието на 11 юли със заря, с церемонии и факелно щафетно бягане от Карлово до Сопот, спортни състезания на 13-и и 14 юли. Проведен е и военен парад, в който участват и войскови части, и работниците от фабриката.

През периода на строежа и оборудването на фабриката началник е Генерал Асен Красновски. Началник е и на „Държавна военна фабрика“-град Казанлък, а когато през 1939 г. Генерал Красновски е повишен в началник на отдел „Доставки и продоволствия“ (ОДП) при „Военно министерство“, Полковник Боньо Гочев е назначен на неговото място. В продължение на четири години, полк. Гочев успоредно с дострояването на фабриката, за първи път пуска в производство гранатохвъргачки, мини и запалки по германска технология. Произведен е в генералски чин през 1942 г., а август следващата година отново сменя генерал Красновски като началник ОДП при Министерството на войната.

Периодът 1944 г. до края на декември 1948 г. може да се раздели на два периода: годините на Втората световна война, когато цялото производство е било подчинено на нуждите на фронта и годините на възстановяване на народното стопанство, които наложиха и свои отпечатък върху по-нататъшното развитие на съдбата на фабриката и завода. Стопанството се е нуждаело от материали и машини. Това налага фабриката да се специализира в производството на машини за селското ни стопанство – плугове и лемежи, брани, редосеялки, култиватори и други.

До април 1947 г. военните заводи, в това число и ДВФ – Сопот са били бюджетни учреждения и са се финансирали от Министерството на народната отбрана. По силата на 28-о Постановление на Министерския съвет от 10 декември 1948 г., с протокол № 171 военните заводи са били предадени на Министерството на промишлеността. След 1 април 1947 г. по силата на „Закона за самоиздръжка на държавните и държавно-автономните стопански предприятия“, заводът е преминал на самоиздръжка, но е запазил статута си на бюджетно учреждение, като работниците и ръководните кадри си запазили правата по „Закона за държавните служители“.

Настъпват години на динамично разрастване, развитие и усъвършенстване. Усвояват се нови изделия:сенокосачки, стругово-фрезова машина „Родина“ с различни модификации, часовник-будилник, детайли за нафтова печка и други. Първите изделия, които се усвояват и произвеждат, са ръчни гранати, 22 mm осколочно-фугасни изстрели, 122 mm изстрели за гаубица, взриватели, 75 mm изстрел и 105 mm снаряд за оръдие „Круп“. Този обновителен процес обхваща и инструменталното производство, започнало през 1939 г. като инструментално отделение на тогавашната Държавна фабрика, през 1952 г. то е обособено като солидно инструментално стопанство с няколко участъка. Тук се работи на най-голям брой високопроизводителни стругове, шлифовални машини, копиршлайфмашини и др. За да се задоволят нарастващите нужди от инструментална екипировка на другите заводи на дружеството на „Вазовски машиностроителни заводи“, инструменталното производство се разширява, преустройва и модернизира до обособяването си в инструментален завод. За първи път в България през 1986 г. се внедрява гъвкава производствена система за производство на щампи, щанци и пресформи. Изработват се и дискове за рязане и шлифоване на метали и неметали по лиценз на фирма „Плимекс“ от Италия.

Още през 1958 г. се проектира и новото производство – лагерно. През 1960 г. се произвеждат и първите български лагери. „Вазовски машиностроителни заводи“ е единствен производител на лагери в България. Произвеждат се над 500 типоразмера за нуждите на нашия пазар и за много страни по света. За усвояване на производството на нови лагери и лагерни възли и развойна дейност през 1969 г. се създава База за техническо развитие и внедряване на търкалящи лагери. От 1985 г. тя се трансформира в „Институт за лагери и лагерни възли“. През 1986 г. се открива и „Средно предприятие за специални лагери“.

Цех за производство на стоки за народно потребление се създава като самостоятелно поделение към „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД през 1960 г. В началото дейността му се свързва с изработване на обшивка и дюшеме от маломерни материали. През 1968 г. се внедряват производства за стоков фонд – скоби за улуци, пръстени за водосточни тръби, мелнички тип „Родина“. Започва производството на плъзгач и успокоител за автомобили, автомобилна газова уредба, газови уреди – газова лампа, газов котлон, газов поялник, пърлячка, прибори за домакинството – ръчен миксер, отварачка, мелница за черен пипер и други. Усвоени са и автомобилни резервни части – свещи, шарнирни болтове, водна помпа и други. Открито е и ателие за изработка на сувенири. Тук работят и едни от най-добрите майстори – ножари, резбари и майстори на медта.

В края на осемдесетте години се постави началото на един нов процес в историята на отбранителната промишленост – конверсията. Това е процес на преструктуриране на отбранителната промишленост на дадена страна. Програмата за конверсия е предвиждала съвместна работа с военно – промишления комплекс на Русия, съвместно усвояване на изделия, използване на готови разработки, осъществяване на бартерни и други сделки. Подписали са се договори за научно – техническо и производствено коопериране.

Конверсията се е извършила в съответствие с възможностите на техниката и на хората. В завода, където преди са се правили само дървените опаковки на изделията от специалното производство (сандъците) е започнало производството на мебели и фамилни къщи. Първите изделия са холовите гарнитури „Гергана“ и „Звезда – лукс“. Амбицията е да се задоволят нуждите на хората от Карловска община, а по-късно се търсят и пазари в София и други страни. Непрекъснато се разширява гамата от мебели, маси, спални, хотелско обзавеждане и други.

След като са били усвоени започва и производството на лентопротяжен механизъм за радиомагнетофон „Томь – 209С“, агрегат ВПМ – 600М за прахосмукачка „Тайфун“ със завод „Металист“ в гр. Серпухов.

След преговори и консултации на 22 март 1990 г. официално се сключва договор с италианската фирма „Спорттайм“ за производство на маратонки – детски, мъжки и дамски. През 1993 г. се разширява производството и започва ново производство на дамски обувки под марката „Роза блу“. Разработени са четиринадесет модела, които се произвеждат до 1995 г. По-късно в сътрудничество с италианската фирма „Диадора“ се усвояват и произвеждат футболни, велосипедни обувки, както и маратонки „Диадора“.

От дружеството вследствие на конверсията се е освобождава и много женска ръка. Тя е заангажирана с едно ново производство – шивашкото. Започват да шият дрехи по договор с фирма „Ропотамо“ – гр. Бургас, по-късно – за софийската фирма „Рила“. Сключен е договор с италианската фирма „Пепер“, който продължава. Шие се с материали и по модели на фирмата, но работниците доказват своите умения и в това ново производство.

На 30 март 1990 г. е подписан договор за учредяване на съвместно предприятие за производство на самобръсначки и ножчета за бръснене с названието „Смарт ВМЗ“. Акционер от чужда страна е северноирландска фирма, която по-късно продава своя дял на турска фирма. Производството им намира добър пазар в страната и чужбина.

Нови изделия, които „ВМЗ“ включва в производствената си листа, са велосипедите. Първият детски велосипед „ВМХ – 16“ се сглобява на 1 февруари 1995 г. Частите за различните видове мъжки, дамски и детски такива пристигат по договор с холандска фирма, а тук се е извършва само монтажа им.

По договор с фирма „Шел“ са били изработени и газови бутилки за домакински нужди.

„Вазовски машиностроителни заводи“ – ЕАД традиционно участва в много изяви в страната и света, на които показва своите специални и граждански изделия. От 1947 г. е редовен участник на Пловдивския мострен панаир, показва свои изделия във Варна, София. Участник е в специализираните изложби „Хемус“. Включва се в много международни изложения – Солун, Анкара, Хановер и други. Марката „ВМЗ“ се е наложила на местния пазар и на много пазари по света.

В своето историческо развитие дружеството на „ВМЗ“ е известно през 1948 г. като „Завод – 23“, а от септември 1950 г. като „Завод – 11“, което е известно и до днес за изделията ни от специалното производство. Десет години по-късно в предприятието са извършени разширения, специализация и концентрация на производството. Обособените във връзка с това няколко завода налагат ново название: Обединено промишлено предприятие „Вазовски машиностроителни заводи“ – Сопот – „ВМЗ“. След създаване на държавните стопански обединения (ДСО) през 1971 г. предприятието се преименува в Обединени заводи „Вазовски машиностоителни заводи“ (ОЗ „ВМЗ“), а в началото на 1977 г. – Машиностроителен комбинат „Вазовски машиностроителни заводи“ (МК „ВМЗ“).

В недалечното минало и в наши дни фирмата минава през различни етапи на развитие. Развиват се различни дейности и производства. Създават се нови работни площадки. На 12 ноември 1991 г. „ВМЗ“ се регистрира от Пловдивския окръжен съд с решение с № 12274 като еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). От 25 ноември 1997 г. „ВМЗ“ – ЕООД се регистрира като „ВМЗ“ АД („Вазовски машиностроителни заводи“ акционерно дружество), а през 1999 г. – като „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

През своето дългогодишно съществуване във „Вазовските машиностроителни заводи“ е направено много за хората, които са се трудили в него. През 1950 г. е открит „Дом на културата“. От 1972 г. са построени „Младежки дом“, „Работническа болница“, „Спортен комплекс“ с национална значимост. В чест на петдесетгодишния юбилей е открит универсален магазин, музей, а по-късно в центъра nа града и модерен киносалон, оборудван с най-модерна кинотехника, видеозала. От 1952 г. до 1997 г. за работниците се е издавал вестник „Работна борба“, по-късно преименуван във „ВМЗ прес“. Построени са почивни бази на Черно море в гр. Несебър (открита през 1968 г. с 350 легла), в Стара планина хижа „Незабравка“ (открита през 1963 г., разполагаща и с бунгала в района на хижата), в Средна гора хижа „Чевира“. Други бази за отдих, построени от съставните заводи на „ВМЗ“ са бунгалата край село Осетеново, база край село Розино, бунгалата в местността Бяла река. Построен е седалков лифт до хижа „Незабравка“. Първият етап бил открит през 1980 г., а вторият етап на 13 декември 1997 г. с официална церемония. Това е най-голямата за тогава въжена линия в България и на Балканите.

В социалните придобивки през годините са били включени поевтиняване на храната в столовете, доплащане на картите за пътуване на живеещите извън гр. Сопот. Били са построени много ведомствени жилища за работещите в завода. И до днес продължава програмата за ведомствените жилища.

Археологически разкопки на средновековната българска крепост „Аневско кале“ започват през 1983 г., които се финансират от „Вазовски машиностроителни заводи“. Крепостта е разположена на пет километра северозападно от Сопот и е един от най-добре запазените археологически паметници. „Вазовски машиностроителни заводи“ финансира и издаването на книгата „Средовековна крепост край гр. Сопот“ с автор доц. Иван Джамбов, който ръководи разкопките на калето и е ръководител катедра „История“ в Пловдивския унивеситет. „Вазовски машиностроителни заводи“ финансират и археологически разкопки край село Дъбене и село Климент, които се ръководят от инж. Лолита Николова.

„Вазовските машиностройтелни заводи“ е дружество, получило едни от най-високите държавни отличия – три ордена „Георги Димитров“ и един „Народна република България“ – I степен. Това ще остане в историята на България като първо и единствено предприятие с най-високи отличия.

Благодарение на интелектуалния потенциал на научно-техническите кадри и на високата квалификация на изпълнителския персонал на фирмата през годините са усвоени редица специални и граждански изделия.

Традиционно участва в много изяви в страната и по света, на които показва своите специални и граждански изделия. Редовен участник е на Пловдивския панаир и специализираните изложби за специална продукция „Хемус“ в Пловдив.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „Техника“         Портал „Техника          Портал „България“         Портал „България