Валентина Семеренко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентина Семеренко
Валентина Олександривна Семеренко
Валентина Семеренко (cropped).JPG
украинска биатлонистка
Информация
Родена
Ръст / Тегло 160 cm/ 56 kg
Титли
Олимпийски шампион 1[1]
Световен шампион 1
Световна купа 0
Световна купа, индивидуално 0
Световна купа, спринт 0
Световна купа, преследване 0
Световна купа, масов старт 0
Кариера (Световна купа)
Победи 2 (биатлон),
Подиуми 7 (биатлон),
Валентина Семеренко в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сочи 2014 4 x 6 км щафета
Световни първенства
Златен медал Контиолахти 2015 12.5 км Дамски масов старт
Сребърен медал Йостерсунд 2008 4 x 6 км щафета
Сребърен медал Нове Место 2013 4 x 6 км щафета
Бронзов медал Нове Место 2013 15 км Индивидуално
Бронзов медал Контиолахти 2015 7.5 км спринт
Европейски първенства
Златен медал Нове Место 2008 4 x 6 км щафета
Златен медал Уфа 2009 4 x 6 км щафета
Златен медал Отепя 2010 7.5 км спринт
Златен медал Ридана 2011 4 x 6 км щафета
Златен медал Осърблие 2012 4 x 6 км щафета
Златен медал Отепя 2015 4 x 6 км щафета
Сребърен медал Отепя 2010 4 x 6 км щафета
Сребърен медал Осърблие 2012 7.5 км спринт
Сребърен медал Осърблие 2012 10 км преследване
Бронзов медал Банско 2007 4 x 6 км щафета

Валентина Олександривна Семеренко (на украински: Валентина Олександрівна Семеренко, наричана още Валя Семеренко е украинска биатлонистка, олимпийска и световна шампионка.

Родена е на 18 януари 1986 в град Краснопилия, Украйна. Има сестра-близначка, която също е професионална биатлонистка – Вита Семеренко.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Валя започва да се състезава професионално в биатлона през 2001 г. Печели сребърен медал от щафетата на юношеското световно първенство в Контиолахти през 2005 г.

През сезон 2005/2006[2] тя прави дебюта си и на Европейска, и на световна купа. След силно представяне в Обертилиах на Европейската, тя бива пусната на старта в Брежно-Осърблие, където остава 47-ма и 56-та.

Световна купа[редактиране | редактиране на кода]

Навлизане в Световната купа – сезони 2006/2007 – 2008/2009[редактиране | редактиране на кода]

Следващата година тя по-често се състезава на ниво Световна купа. Влиза в точките за пръв път на спринта в Йостершунд след чиста стрелба. В Хохфилцен тя прави големия си пробив – завършва 7-ма на индивидуалната дисциплина, а на спринта остава 16-та. Тя също дебютира и на първото си Световно първенство, където на индивидуалното взима точки. На края на сезона тя се класира 47-ма в класирането за Световната купа. С

Сезон 2007/2008 тя продължава прогреса си. В началото на сезона се класира 17-та на индивидуалното. Тя изравнява най-доброто си класиране за Световната купа – завършва 7-ма на спринта в Оберхоф. Валя участва редовно и в украинската щафета – 7-мо, 4-то и 6-то място през сезона. Участието ѝ на световното първенство е много добро, като на 3 от 4-те индивидуални състезания завършва в топ 20. Печели и първия си медал – сребърен с щафетата. В края на сезона тя се класира 28-ма в класирането за Световната купа.

Сезон 2008/2009 бележи известен застой в кариерата на Валя Семеренко. Едно 10-то, едно 11-то, три 15-ти и три 16-ти места са най-добрите ѝ постижения чак до самия край на сезона, в Ханти-Мансийск, където след две грешки в стрелбата прави най-доброто си постижение, завършвайки 5-та. С щафетата печели веднъж, но цели 4 пъти остава на 1 място от подиума.

Сезон 2009/2010[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2009/2010 се оказва следващата стъпка в развитието ѝ. Тя започва с 5-то място на индивидуалното в Йостершунд. Следващото ѝ по-силно класиране е пак в индивидуално, но този път на това в Поклюка – 8-мо място след един пропуск в стрелбата. Най-силното ѝ представяне в спринт идва в Оберхоф след като се класира 6-та. На спринта в Антхолц повтаря това си класиране, а на последвалото преследване там тя завършва 8-ма.

На Олимпийските игри във Ванкувър тя се представя малко под очакванията – 23-то място в спринта и преследването, 13-то в индвидуалното и 19-то място в масовия старт.

Остатъкът от сезона се оказва успешен за нея. Постига най-добрият си уикенд в кариерата, след като и в спринта, и в преследването в Контиолахти, тя остава на 4-та, а на масовия старт в Осло се класира 5-та. Доброто ѝ представяне през сезона я класира 14-та в крайното класиране за Световната купа, като в Малките Световни купи най-доброто ѝ постижение е 8-мо в индивидуалното.

Сезон 2010/2011[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2010/2011 тя постига първия си подиум в кариерата на ниво Световна купа, но не в най-добрата си дотогава дисциплина, индивидуалното, ами на спринта, провел се в Преск Айл. 3 пъти остава 4-та на индивидуални и 1 път 5-та на преследване /в Йостершунд. На световното първенство в Ханти-Мансийск Валентина се класира съответно 10-та, 24-та, 11-та и 16-та в спринта, преследването, индивидуалното и масовия старт. В генералното класиране на Световната купа тя завършва 11-та, а в класирането за Малкия кристален глобус тя остава 2-ра в дисциплината индивидуално.

Сезони 2011/2012 и 2012/2013[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2011/2012 и сезон 2012/2013 се оказват неуспешни за Валя, въпреки медалите ѝ от Европейското в Брежно-Осъблие и въпреки първия ѝ неотборен такъв в индивидуалното. През тези два сезона, като изключим големите форуми, тя прави едва 5 класирания в топ 10 – едно 4-то, едно 7-мо, две 8-ми и едно 9-то. В края на 2011/2012 Валентина се класира 22-ра за Световната купа, а в края на 2012/2013 тя остава 20-та.

Сезон 2013/2014[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2013/2014 добрата ѝ форма се завръща. Уикендът в Анси-ле-Гранд е най-успешния в кариерата ѝ след като Валя постигя първата си победа на преследването след 3-тото ѝ място в предхождащия спринт. На спринта в Оберхоф Валентина се класира 6-та, а на преследането 9-та. Завършванията ѝ в топ 10 продължават – две 8-ми в Руполдинг.

На Зимните олимпийски игри през 2014 в Сочи тя взима първия си златен медал в щафетата в отбор с Вита Семеренко, Юлия Джима и Олена Пидхрушна. Другите ѝ класирания са 5-то място в преследването, 12-то в масовия старт и спринта и 19-то в индивидуалното.

След Олимпиадата тя допуска отстъпление, не влизайки нито веднъж в топ 10 до края на сезона и поради това завършва сезона под №8 в класирането за Световната купа, като влиза в топ 10 в 3 от останалите 4 Кристални глобуси.

Сезон 2014/2015[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2014/2015 се оказва най-успешният за нея в кариерата досега. Валентина 6 пъти се качва на подиума, сред които и победа, при това на Световното. В Йостершунд завършва втора на преследването, 3-та на индивидуалното и 6-та на спринта. В Хохфилцен тя прави изкачване в преследването до 10-то място след 20-то в спринта. В Поклюка след две 3-ти места в спринта и преследването, Валя завършва 5-та на масовия старт. В Руполдинг тя на два пъти остава извън подиума, оставайки 4-та на преследването и масовия старт. На Световното първенство тя взима два медала – печели масовия старт и се класира 3-та на спринта. На индивидуалното и преследването остава извън топ 10. В крайното класиране за Световната купа тя остава 3-та на 227 точки от победителката Дария Домрачева, за дисциплината масов старт се класира втора, за преследването 3-та, а за спринта – 5-та.

= Сезон 2015/2016[редактиране | редактиране на кода]

Този сезон е крайно неуспешен за нея, като много често остава извън топ 25, даже и извън точките, а в края му се класира 47-ма.

Класирания за Световната купа[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Индивидуално Спирнт Преследване Масов старт Общо
Класиране (точки) Класиране (точки) Кларисане (точщи) Класиране (точки) Класиране (точки)
2006–07 26 (32) 53 (20) 55 (8) 47 (60)
2007–08 37 (14) 28 (83) 28 (58) 30 (35) 28 (190)
2008–09 25 (56) 30 (105) 33 (61) 14 (115) 24 (349)
2009–10 8 (102) 19 (195) 14 (125) 20 (97) 14 (538)
2010–11 2 (159) 14 (240) 12 (161) 14 (127) 11 (678)
2011–12 29 (32) 25 (129) 21 (122) 23 (73) 22 (356)
2012–13 9 (86) 21 (160) 25 (107) 23 (85) 20 (438)
2013–14 8 (59) 10 (186) 6 (233) 13 (75) 8 (553)
2014–15 11 (74) 5 (328) 3 (255) 2 (210) 3 (865)
2015–16 50 (15) 51 (43) 37 (67) 46 (14) 47 (139)

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

1 медал (1 златен)

Състезание Индивидуално Спринт Преследване Масов Старт Щафета Смесена щафета
Flag of Canada (Pantone).svg 2010 Ванкувър 13-то 23-то 23-то 19-то 6-то
Flag of Russia.svg 2014 Сочи 19-то 12-то 5-то 12-то Злато

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

5 медала (1 златен, 2 сребърни, 2 бронзови

Състезание Спринт Преследване Индивидуално Масов старт Щафета Смесена щафета
Flag of Italy.svg 2007 Антхолц 36-то 9-то
Flag of Switzerland.svg 2008 Йостерсунд 16-то 20-то 32-ро 18-то Сребро
Flag of South Korea.svg 2009 Пьонгчанг 15-то 38-мо 26-то 16-то 11-то
Flag of Russia.svg 2011 Ханти-Мансийск 10-то 24-то 11-то 16-то DSQ
Flag of Germany.svg 2012 Руполдинг 57-мо DNF 49-то 6-то
Flag of the Czech Republic.svg 2013 Нове Место 22-ро 43-то Бронз DNF Сребро
Flag of Finland.svg 2015 Контиолахти Бронз 19-то 15-то Злато 6-то 11-то
Flag of Norway.svg 2016 Осло 80-то 44-то 26-то 5-то 4-то

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Спорт“         Портал „Спорт          Портал „Украйна“         Портал „Украйна