Ваньо Танов
| Ваньо Танов | |
| български офицер от МВР | |
| Роден |
22 септември 1958 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 февруари 2016 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Русенски университет |
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
Ваньо Митков Танов е директор на Агенция „Митници“ от 6 август 2009 г. до смъртта си на 29 февруари 2016 г. с едногодишно прекъсване от август 2013 до август 2014 г.; бивш директор на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ в МВР (2005 – 2007), генерал от силите за сигурност на България.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Ваньо Танов е роден на 22 септември 1958 г. в Михайловград. Завършва Математическа гимназия. През 1981 г. получава специалност във ВИММЕСС (Русенски университет „Ангел Кънчев“). Започва като редови служител в Първо РПУ в Русе от 22 януари 1985 г. като разузнавач по криминална линия в Първо районно управление на МВР – Русе.[1][2] Специализирал е в „Сикрет сървиз“ (Вашингтон) и Холандия, участва в международни експертни групи в страните от ЕС и Русия по проблемите на тероризма и корупцията.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Последователно е разузнавач, старши разузнавач и инспектор в отделение „Криминално“ при РПУ – Русе. От 1991 г. застава начело на отдел „Тежки престъпления“ РДВР-Русе. От 1995 г. е началник на второ РПУ-Русе. По това време предсрочно е повишен в чин майор. През 1998 г. оглавява регионално звено „Полиция“ при РДВР-Русе. Разследва тежки престъпления, извършени през 1998 и 1999 г., за което отново е повишен предсрочно в подполковник, а година по-късно и в полковник.[3] От ноември 2002 г. Ваньо Танов временно изпълнява длъжността директор на РДВР-Русе.[4] През февруари 2003 г. е назначен за постоянно на длъжността. На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието генерал-майор от МВР.[5] На 29 септември 2005 г. е назначен за директор на Национална служба „Борба с организираната престъпност“ на МВР.[6] През юли 2007 г. Ваньо Танов подава оставка. През същата година е издигнат за кмет на Русе, но губи изборите.[7] Оглавява Агенция „Митници“ при първия мандат на правителството на ГЕРБ от 6 август 2009 г. до 22 август 2013 г., когато напуска поради боледуване. От 13 август 2014 г. отново е назначен за директор на Агенция „Митници“ със заповед на служебния министър на финансите Румен Порожанов.[8]
Ваньо Танов умира внезапно от сърдечен удар на 57 години на 29 февруари 2016 г.в София.[9]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Полковник (2000), предсрочно
- Генерал-майор от МВР (25 юни 2004)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2016 г. – посмъртно е удостоен с орден „За гражданска заслуга“ I степен.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дарина Кахраманова, „Ваньо Танов – митничарят полицай“, в. „Труд“, 30 юли 2015 г.
- ↑ Предложение до Президента на Република България за издаване на указ за удостояване със звание "генерал-майор" от Министерството на вътрешните работи (Ваньо Танов; Указ N 228 от 2004 г., обн., ДВ, бр. 56 от 2004 г.) /Прот. 24/24.06.2004 г., т.33/
- ↑ Биография на сайта на Община Русе
- ↑ Предложение до Президента на Република България за издаване на указ за удостояване със звание "генерал-майор" от Министерството на вътрешните работи (Ваньо Танов; Указ N 228 от 2004 г., обн., ДВ, бр. 56 от 2004 г.) /Прот. 24/24.06.2004 г., т.33/
- ↑ каз № 228 за удостояване на полковник Ваньо Митков Танов – директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи – Русе, със звание „генерал-майор“ от Министерството на вътрешните работи
- ↑ Указ № 309 за назначаване на генерал-майор Ваньо Митков Танов – директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи – Русе, за директор на Национална служба „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи
- ↑ „Ваньо Танов – топченгето, което ужили контрабандата по митниците“, в. „24 часа“, 29 февруари 2016 г.
- ↑ Светла Бъчварова, „Ваньо Танов се връща начело на митниците“, mediapool.bg, 12 август 2014 г.
- ↑ Елка Василева, „Почина шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов“, dnes.bg, 29 февруари 2016 г.
- ↑ Указ № 45 от 2 март 2016 г. Обн. ДВ. бр. 19 от 11 март 2016 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дияна Костова, „Петте войни на Ваньо Танов“, webcafe.bg, 29 февруари 2016