Вардарски рид
| Вардарски рид | |
 Форумът | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Вардарски рид Местоположение в Северна Македония | |
| Страна |  Северна Македония |
| община | Гевгели |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Епоха | Античност |
| Вардарски рид в Общомедия | |
Вардарският рид (на македонска литературна норма: Вардарски Рид) е археологически обект от ранния античен период, намиращ се на територията на Северна Македония, край днешия град Гевгели. Обектът е известен в региона и като Гевгелийски рид. Археологическите разкопки разкриват архитектурен план, включващ монументална стоа, акропол и други части от селище. Вардарският рид днес се използва и като място за пикник. Части от находките са изложени в общинския музей в Гевгели.
География[редактиране | редактиране на кода]
Вардарският рид се намира в централната част на Долновардарската котловина.[1] Разположен е на доминиращо стратегическо положение над Гевгелийската равнина, Гевгели и река Вардар. Река Вардар огражда северната и източната граница на древния град. На запад и юг от Вардарския рид се простират низините на Гевгелийската равнина. Мястото се състои от два хълма, свързани с плитко седловидно било,[1] като единият хълм е по-висок и по-стръмен, а другият е по-нисък.
Разкопки[редактиране | редактиране на кода]
Системните проучвания на Вардарския рид започват в 1995 година.[2] Kъм 2004 година разкопките продължават под ръководството на Драги Митревски.[3]
Проучванията през първите години са извършени в рамките на съвместния проект на Музея на Македония в Скопие и Тексаската фондация за археологически изследвания от Хюстън. Проучванията са съсредоточени в два сектора – сектор „Южна тераса“ и сектор „Акропол“. От 1998 до 2000 година изследванията продължават в същите сектори, но в рамките на нов изследователски проект вкъм Философския факултет на Скопския университет и Музея на Македония в Скопие. От 2001 година проучванията са съсредоточени в нов пункт – в сектор „Източна тераса”. Изследванията в този сектор се налагат от т.нар. защитни археологически разкопки, извършени в 1999 година, които позволяват прорязването на цялата североизточна периферия на находището заради строителството на новата магистрала за Гърция.
Находки[редактиране | редактиране на кода]
Дългогодишните систематични разкопки разкриват многопластова стратиграфия с шест разграничими селища, дефинирани от общо 16 културни пласта. Най-старите останки са от периода на новокаменната екопа.[2][1] Според изследванията обаче непрекъснат живот е потвърден чак от късната бронзова епоха до първите два века на римско господство в региона. Първоначалното селище от късната бронзова епоха е било на по-високия хълм, но от желязната епоха нататък селището се разширява на изток, към по-ниския хълм. По-късно се развиват и класическите и елинистическите градове в същата област.[1]
Според Виктория Соколовска Гортиния е археологическият обект Вардарски рид.[4] Други учени подкрепят тази възможност.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Blaževska, Silvana, Emil Slamkov. Housing from the 4th to the 1st Century BC in the Ancient Town at Vardarski Rid. Wien, Archäologische Forschungen Band 18, Städtisches Wohnen im östlichen Mittelmeerraum 4. Jh. v. Chr. - 1. Jh. n. Chr., Akten des Internationalen Kolloquiums vom 24.-27. Oktober 2007 an der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 2010. p. 363.
- ↑ а б Vardarski Rid // Haemus. Center for scientific research and promotion of culture. Посетен на 3 юли 2024 г.
- ↑ Митревски, Драги. Вардарски Рид т. 1. Скопје, Фондација Вардарски Рид и Институт за историја на уметност и археологија-Филозофски Факултет, 2005. с. 7.
- ↑ Соколовска, Викторија. Античкиот град на Исар – Марвинци, Валандово: културно – историски осврт. Скопје, Култура, 2011. ISBN 978-608-65300-0-6. с. 15.
