Вахагън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вахагън (Ваагн) (на арменски: Վահագն) е божество в арменската митология, бог-гръмовержец и змееборец. Според мита е роден в мъки от небето, земята и пурпурното море: родилните мъки обхващат и червената тръстика, растяща в морето; от стъблото ѝ излиза пламък, а от пламъка изскача светлокос юноша, чиито коси и брада пламтят, а очите му са като слънца; според Мовсес Хоренаци, Вахагън не е бог, а син на Тигран[1]. След раждането си, Вахагън започва борба срещу вишапите и ги побеждава, откъдето идва и епитетът му „вишапаках“ („вишапоунищожител“)[2].

Митът за Вахагън е създаден вероятно в средата на 1 хил. пр.н.е, на базата на индоирански митове за божествата-гръмовержци, които се сражават срещу змиеподобните демони, олицетворяващи бурята и вихрушката — в основата на етимологията на името му е епитетът на Индра „Вритрахан“ („убиецът на Вритра“)[3], чрез иранското Веретрагна и партското Вархагна[4][5].

Според един мит, Вахагън, явяващ се прародител на арменците, откраднал през една сурова зима слама от Баршам (прародителят на асирийците) и се скрил на небето, но докато вървял, сламата се ръсела след него и от тази изпадала слама се образувал Млечния път (арменците наричат това съзвездие „Пътят на крадеца на слама“)[6].

В елинистичната епоха Вахагън е отъждествяван с Херакъл; в светилището, намиращо се в планината Немрут в древна Комагена, той е наричан Артагнес. Арменският историк от 5 в. Фавстос Бузанд също отъждествява двата персонажа[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]