Направо към съдържанието

Веселин Джигов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Веселин Джигов
български певец
Роден
Феим Джигов
Починал
26 януари 2002 г. (61 г.)

Етноспомаци в България[1]
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика
Инструментивокал, акордеон
Гласбаритон
Активностот 1960 г.
Участник вВиевска фолк група

Веселин Джигов е български народен певец от Родопската фолклорна област.

Росица Пейчева и Веселин Джигов на участие

Роден е на 16 ноември 1940 г. в село Кутела, Смолянско. Рожденото му име е Феим Джигов. По-късно приема името Веселин. Наследник на голям певчески род. Още като ученик откъсвал лист от тетрадката си, сгъвал го като акордеон и импровизирал, че свири. По-късно мечтата му се сбъдва – купуват му акордеон. След казармата работи като горски надзирател в курортната местност „Хайдушки поляни“. Там именно става откриването на Веселин Джигов за сцената. Започват да го канят на събори, надпявания, фестивали, тържества и празненства в Смолян и региона. През 1960 г. заедно с Марин Глухов, Златко Сираков и Манчо Глухов сформират Кутелската група. 18 години Кутелската група свири по сватби и събори. През 1969 г. на Роженския събор Джигов изпява песента „Излел е Делю хайдутин“, с която грабва сърцата на многобройната публика. След това участва в Международния фолклорен фестивал в Бургас, гостува в Югославия и ГДР.[2] Заедно със самодейците от читалище „Зора“ от родното си село участва във фестивали и концерти. Записва песни в Радио „София“, в телевизията, прави записи на грамофонни плочи в „Балкантон“. Много от песните в репертоара на Веселин Джигов са авторски. Повече от 20 години той е солист на Виевската фолк група. Там заедно с Росица Пейчева изпяват незабравими песни в дует и се превръщат в запазена марка на групата. Най-известните му изпълнения са на песните „Руфинка болна легнала“, „Черешка род родила“, „Яжте и пийте“, „Оти ми плачеш, бубайко“, „Плачи, горо, плачи“, „Пиленце, пъстро славейче“, „Стани, майчо, откачи“, „Стани, девойко, погледни“ и „Радо, мари Радо“.[3]

Умира на 26 януари 2002 година.

Албуми с Виевската фолк група

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1991 – „Родопски звън 1991“
  • 1993 – „Родопски звън 1993“
  • 1994 – „Родопски звън 1994“
  • 1995 – „Родопски звън 1995“
  • 1996 – „Родопски звън 1996“
  • 1997 – „Родопски звън 1997“
  • 1998 – „Плачи, горо, плачи“
  • 2000 – „Родопски звън 2000“
  • 2001 – „Родопски звън 2001 и ново настроение“

Дългосвирещи плочи

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1976 – „Василка Станчева“/ „Веселин Джигов“ (Балкантон – ВНА 1860)[4]
  • През 1974 г. за активната си дейност в певческото изкуство е награден с орден „Кирил и Методий“ – III степен.
  • По повод 70-годишнината му през 2010 г. в родното му село Кутела са открити барелеф и чешма в негова памет.[3][5]
  • През 2011 г. народният певец Николай Славеев посвещава албума си „Плачи, горо“ в памет на Веселин Джигов.[6]
  • Чапански, Н. Кой кой е в българската народна музика. Хоризонт прес, 2013.