Вивиан Грийн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вивиан Грийн
Роден 18 ноември 1915 г.
Починал 18 януари 2005 г. (89 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1945-1996
Жанр исторически роман,
Тема история на църквата

Вивиан Хюбърт Хауърд Грийн (на английски: Vivian Green) е английски свещеник, историк, преподавател (ректор на Lincoln College в Оксфорд) и писател, автор на исторически книги.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1915 г. в Уембли, Англия, в семейството на Хюбърт и Едит Грийн, производители на сладкарски изделия. Под влиянието на майка си посещава Брадтфилд Колидж, а после, спечелвайки стипендия, продължава в Тринити Хол в Кеймбридж, където специализира история на църквата.

След дипломирането си специализира в Библиотеката на Гладстон в Хардън, Уелс, а след това преподава лекции по църковна история в Колежа Свети Августин в Кентърбъри.

През 1939 г. е ръкоположен за дякон, а на следващата година за свещеник. В периода 1940-1942 г. е капелан на училището в Ексетър и на Ексетърския университет, през 1942-1951 г. е капелан на училището в Шерборн, а през 1951-1969 г. е капелан на Колежа Линкълн към Оксфордския университет. В колежа в периода 1951-1983 г. е научен сътрудник и преподавател по история, а през 1983-1987 г. е негов ректор. След пенсионирането си през 1987 г. е обявен за негов почетен член.

Първата му историческа книга „Bishop Reginald Pecock: A Study in Ecclesiastical History and Thought“ е публикувана през 1945 г.

Автор е на няколко труда върху Реформацията – „От Свети Августин до Уйлям Темпъл“ (1948), „Мартин Лутър и Реформацията“ (1964), „Средновековната цивилизация в Западна Европа“ (1971) и „История на Университета Оксфорд“ (1974).

В България е познат с книгата си „Лудостта на владетелите“.

Вивиан Грийн умира на 18 януари 2005 г. в Уидфорд, Оксфордшър.

Писателят Джон льо Каре, който е ученик на Вивиан Грийн, го е използвал като прототип на своя герой Джордж Смайли.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Bishop Reginald Pecock: A Study in Ecclesiastical History and Thought (1945)
  • The Hanoverians, 1714-1815 (1948)
  • From St Augustine to William Temple (1948)
  • Renaissance and Reformation (1952)
  • The Later Plantagenets: A survey of English history between 1307 and 1485 (1955)
  • Oxford Common Room (1957)
  • The Young Mr Wesley: A Study of John Wesley and Oxford (1961)
  • The Swiss Alps (1961)
  • John Wesley (1964)
  • Luther and the Reformation, Batsford (1964)
  • Religion at Oxford and Cambridge (1964)
  • The Universities (1969)
  • Medieval civilization in Western Europe (1971)
  • A History of Oxford University (1974)
  • The Commonwealth of Lincoln College 1427–1977 (1979)
  • Love in a Cool Climate: The Letters of Mark Pattison and Meta Bradley 1879–1884 (1985)
  • The Madness of Kings (1993)
    Лудостта на владетелите, изд.: ИК „Рива“, София (2006), прев.
  • A Question of Guilt: The Murder of Nancy Eaton (1988) – с Уилям Скулър
  • A New History of Christianity (1996)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vivian H. H. Green“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.