Виктория Милчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Виктория.

Виктория Милчева
Родена3 февруари 1985 г.
Професияжурналист, писател, маркетинг, реклама и PR
Националност България
Жанрлирика
Дебютни творби„Агънце“, стихотвореие (1994)
Известни творби„Обичай ме навеки“
ДецаАнтон, Михаела
Уебсайтhttp://viktoriamilchevaart.blogspot.com/p/blog-page_26.html

Виктория Михайлова Милчева е българска писателка и журналистка. Родена на 3 февруари 1985 г. в София. Автор на книгата „Обичай ме навеки“ – любовна лирика. Председател на сдружение „Обединена младеж“. Зам. председател на 58 журналистическото дружество „Меридиани“– към СБЖ и е и Зам.председател на Салон за култура и публицистика „Журналист“ към СБЖ. Отговорен редактор и собственик на сайта „България без граници“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Потомка е на известния просветител Г. Богданов, съратник на Йоаким Груев, оставил диря в книжовното дело през Възраждането. Внучка е на трима писатели – прадядо ѝ поетът Иван Милчев, а баба ѝ е поетесата Крася Титянова. Дядо ѝ Силвестър Милчев е спортен журналист ветеран, автор на над 11 тома за футбола. Майка ѝ Антоанета Титянова е носител на „Златното перо“ и „Народен будител“ за публицистика и литература, на френската награда на „Форум де фам медитеране“.

Завършва I и II ниво на Институт по приложна психология през 2010 г. и модна школа „AВА“ през 2001 г. и работи като модел. Пише от ранна възраст. От години се занимава с маркетинг, реклама и (PR) на много известни личности. Сътрудничила е на сп. „Ние жените“, „Вестник за дома“, „Куриер 5“, сп. „Черно и бяло“ и други. Работила е в детското списание „Зорница за нашите деца“.

Член на Съюза на българските журналисти (2007), Зам. председател на дружество „Меридиани“ към Съюза на българските журналисти, където отговаря за младежкия конкурс на името на Христо Смирненски. Член на Съюзна българските творци (2021) и член на Конфедерацията на българските писатели.[2] (2016). Членувала е Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите-7 /А.Р.И.З.-7/,[3].

Виктория е съавтор на книгите „Годината на коня – покровител на България“ и „Съдбата – карма или магия“. Първата ѝ самостоятелна книга е любовната лирика „Обичай ме навеки“. Редактор на книгата на писателката Йорданка Марушкина „Шепота на реката“ през 2018 г.

Лице на корица на списания като „Съдби“, „Лечебник здраве“, „Черно и бяло“ и др. „Тийнейджър Love“ я обявява за „Мис фотогеничност“, вестник „24 часа“ за „Момичето на софиянец“.

През 2015 г. печели награда от „Европейски срещи“ за поезия и франкофония от Асоциацията за Европейски срещи и Европоезия в Париж, Франция за стихотворението – „Остани до мен“. То е включено в сборник с останалите отличени творци от цяла Европа. През 2015 г. Виктория печели отличието V.I.P. MEDIA AWARDS 2015 – „Мост между българите в страната и чужбина“ за сайта „България без граници“. Виктория е носителка на две поетични награди през 2007 г. – една, от които е от Академия „Алдо Моро“ – Лече, Италия.

На 11 юли 2019 Виктория Милчева като творец и жител до най-старата културна институция в район Слатина, кв. Гео Милев, Народно читалище „П. К. Яворов -1920“, дари 32 книги от личната си библиотека и стана част от културната общност в района. Така Виктория Милчева подпомогна развитието и обогатяването на културния живот в кв. Гео Милев, район Слатина, град София, в най-старото читалище в района.

През 2010 година се ражда нейният син Антон, през 2019 година се ражда нейната дъщеря Михаела.[4]

Hагради[редактиране | редактиране на кода]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Обичай ме навеки“ (любовна лирика) – стихосбирка (2019)
  • „Годината на коня – покровител на България“ – съавтор (2014).[5]
  • „Съдбата – карма или магия“ – съавтор със Станка Ангелова (2017)
  • „София – от 7 извора вода“ – като представител на КБП е на част от колектива на тази книга (2018)
  • „Вълшебство над дъгата“ (2018) (антология) – включени нейни стихове
  • „Думите“ (2018) (алманах) – включени нейни стихотворения
  • „Под лъчите на слънцето 5“ (2018) (алманах) – включени нейни стихотворения
  • „Под лъчите на слънцето 6“ (2019) (алманах) – включени нейни стихотворения
  • „Под лъчите на слънцето 7“ (2020) (алманах) – включени нейни стихотворения
  • Алманах „Нова българска литература. Детски истории – 2021“ на Фондация „Буквите“ – включени нейни стихотворения
  • „Под лъчите на слънцето 8“ (2021) (алманах) – включени нейни стихотворения
  • „Под лъчите на слънцето 9“ (2022) (алманах) – включени нейни стихотворения
  • Алманах "Нова българска литература" Поезия (2022) на Фондация „Буквите“ – включени нейни стихотворения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виктория Милчева с огнен зов // България без граници. Посетен на 2022-11-14.
  2. виктория милчева // Конфедерация на българските писатели.
  3. Ариз7 // Архивиран от оригинала на 2018-07-24. Посетен на 2018-07-22.
  4. http://viktoriamilchevaart.blogspot.com/p/blog-page_26.html
  5. Станка Ангелова