Виктор Ерофеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Ерофеев
Victor Erofeyev by Anton Nossik cropped.jpg
Виктор Ерофеев през 2009 г.
Роден 19 септември 1947 г. (70 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1979 – до днес
Жанр роман, повест, разказ, есе
Известни творби „Живот с идиот“ (1980),
„Руска красавица“ (1990),
„Добрият Сталин“ (2004)
Уебсайт erofeyev.ru
Страница в IMDb
Виктор Ерофеев в Общомедия

Виктор Владимирович Ерофеев (на руски: Ви́ктор Влади́мирович Ерофе́ев) е съвременен руски писател, литературовед, радио- и телевизионен водещ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Ерофеев е роден на 19 септември 1947 г. в Москва. Син е на съветския дипломат Владимир Ерофеев. Част от детството си прекарва с родителите си в Париж.

През 1970 г. завършва филологическия факултет на Московския държавен университет, а през 1973 г. – аспирантура в Института за световна литература.

Прочува се след публикацията на своето есе върху творчеството на Маркиз дьо Сад в списание „Вопросы литературы“.

През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите заради организирането на самиздатския алманах „Метрополь“.

По разказа на Виктор Ерофеев „Живот с идиот“ композиторът Алфред Шнитке пише опера, премиерата на която се състои в Амстердам през 1992 г. През 1993 г. по същия разказ е заснет едноименен филм (режисьор Александър Рогожкин).

Виктор Ерофеев е член на Руския ПЕН център. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013)[1].

Виктор Ерофеев е главен редактор на изданието The Penguin Book of New Russian Writing.

От февруари 1998 до август 2011 г. е автор и водещ на телевизионното предаване „Апокриф“ (ТВ канал „Культура“).

От 2003 г. води предаването „Eнциклопедия на руската душа“ по Радио „Свобода“.

През 2008 г. участва в реалити шоуто „Последният герой“ (руският аналог на американското реалити „Survivor“).

През януари 2014 г. участва в скандално издание на предаването „Дилетанти“ по ТВ канала „Дождь“, където изказва мнението, че е трябвало Ленинград да бъде оставен на армията на Третия райх, за да бъде спасен животът на повече негови жители.[2][3][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Тело Анны или Конец русского авангарда. М., Московский рабочий, 1989, 64 с.
  • В лабиринте проклятых вопросов. М., Советский писатель, 1990.
  • Russkaja красавица. М., СП "Интербук", 1990.
  • Попугайчик. М., Огонёк, 1991.
  • Русская красавица. М., АО Политекст, 1992.
  • Русская красавица. Ставрополь, 1992.
  • Избранное или Карманный апокалипсис. Третья волна, 1994.
  • Русская красавица. М.-Тверь, 1994.
  • В лабиринте проклятых вопросов. Тверь, 1996.
  • Жизнь с идиотом. М., СП "Интербук", 1991, 256 с.
  • Страшный суд. Тверь, 1996, 576 с.
  • Русская красавица. М., Подкова, 1998.
  • Энциклопедия русской души. М., Подкова, 1999.
  • Мужчины. М., Подкова, 1999.
  • Бог Х.. М., Зебра Е, 2001.
  • Пупок. М., Зебра Е, 2002.
  • Русская красавица. М., Зебра Е, 2005.
  • Избранные. М., Зебра Е, 2006.
  • Русский апокалипсис. М., Зебра Е, 2008.
  • Свет дьявола. М., Зебра Е, 2008.
  • Акимуды. Рипол, 2012.
  • Тело. Арт Ком Медиа, 2015.
На български
  • Добрият Сталин. Превод от руски Иван Тотоманов. Пловдив: Жанет-45, 2005, 327 с. ISBN 954-491-25-25[5]
  • Живот с идиот. Разкази. София: Факел Експрес, 2008, 204 с. ISBN 978-954-977-253-1
  • Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл. София: Факел Експрес, 2015[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Статии