Виктор Максимов
| Виктор Максимов Виктор Максимов | |
| руски дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Виктор Александрович Максимов (на руски: Виктор Александрович Максимов) е руски филолог изтоковед и дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 11 август 1836 година. Учи арабски и персийски в Казан и в 1855 година постъпва във Факултета по източни езици на Санктпетербургския императорски университет, който завършва в 1859 година.[1][2] В 1861 година полага изпит за специализация и в 1863 година е изпратен за три години в Османската империя за провеждане на научни изследвания.[1] В 1866 година се завръща в Санкт Петербург и в 1867 година публикува „Опит за изследване на турските диалекти в Худавендгяр и Карамания“.[1][3] Защитава труда си на 13 март 1867 година и получава място в университета. Същата година обаче е изпратен на дипломатическа мисия в Османската империя и въпреки че е назначен за доцент в 1868 година, остава там.[1]
От 1 май 1871 година служи като драгоман в руското посолство в Цариград.[1][4]
От септември 1873 година е руски консул в Битоля.[5] Напуска Битоля в 1877 година, когато избухва Руско-турската война.[6][4]
От 1888 година е генерален консул в Йерусалим.[4] От 1891 до 1900 година е консул в Ерзурум.[1]
Преподава като приват доцент в Санктпетербургския университет. Занимава се с изучаването на тюркските диалекти.[7]
Умира на 24 май 1900 година.[1][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Eren, Hasan. Türklük bilimi sözlüğü. Т. 1. Atatürk Kültür, Dil ve Tarih Yüksek Kurumu, 1998. с. 212. (на турски)
- ↑ Куликова, А. М. Российское востоковедение XIX века в лицах. Российская академия наук, Институт востоковедения, Санкт-Петербургский филиал, 2001. с. 96. (на руски)
- ↑ Максимов, В. Опыт исследования тюркских диалектов в Худавендгяре и Карамании. Санкт-Петербург, Типография Императорской Академии Наук, 1867. (на руски)
- ↑ а б в г Леонтьев, К. Н. Полное собрание сочинений и писем в двенадцати томах: Воспоминания, очерки, автобиографические произведения 1869-1891 годов. Т. Шестой, Книга Вторая. Санкт-Петербург, Издательство «Владимир Даль», 2004. с. 336. (на руски)
- ↑ Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 125. (на руски)
- ↑ Божиновски, Здравко. Рускиот императорски конзулат во Битола // Его. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 22 септември 2020 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Самойлович, Александр Николаевич. Избранные труды о Крыме. Симферополь, Доля, 2000. ISBN 966-7637-23-9. с. 230. (на руски)
| Николай Якубовски | → | битолски руски консул (1873 – 1877) |
→ | Лука Няга |
