Вилхелм (Шаумбург-Липе)
| Вилхелм | |
| граф на Шаумбург-Липе в Бюкебург | |
 Вилхелм фон Шаумбург-Липе, 1782 | |
| Управление | 1748 – 1777 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 10 септември 1777 г.
Хауз Берглебен, Вьолпингхаузен |
| Погребан в | мавзолей при ловния дворец Баум в Шаумбургер валд |
| Семейство | |
| Династия | Дом Липе |
| Баща | Албрехт Волфганг фон Шаумбург-Липе |
| Майка | Маргарета Гертруд фон Оейнхаузен |
| Брак | Мария Барбара Елеонора фон Липе-Бистерфелд |
| Потомци | Емилия, Олиампия Патронелия Ернестина де Шаумбург-Липе |
| Вилхелм в Общомедия | |
.jpg)
Вилхелм Фридрих Ернст фон Шаумбург-Липе (на немски: Wilhelm Friedrich Ernst zu Schaumburg-Lippe; * 9 януари 1724 в Лондон; † 10 септември 1777 г. в Хауз Берглебен, Вьолпингхаузен) от фамилията Дом Липе е граф на Шаумбург-Липе в Бюкебург (1748 – 1777). Той е най-прочутият от фамилията Шаумбург-Липе, военен теоретик, командир на войска през Седемгодишната война.
Той е вторият син на граф Албрехт Волфганг фон Шаумбург-Липе (1699 – 1748) и първата му съпруга графиня Маргарета Гертруд фон Оейнхаузен (1701 – 1726), незаконна дъщеря на крал Джордж I от Великобритания.[1] Внук е на граф Фридрих Христиан фон Липе-Шаумбург (1655 – 1728) и графиня Йохана София фон Хоенлое-Лангенбург (1673 – 1743). Баща му се жени втори път 1730 г. за принцеса Шарлота Фридерика фон Насау-Зиген (1702 – 1785), вдовица на княз Леополд фон Анхалт-Кьотен (1694 – 1728), дъщеря на княз Фридрих Вилхелм I Адолф фон Насау-Зиген и Елизабет Франциска фон Хесен-Хомбург.[2][3]
Вилхелм е роден в Лондон, учи в Женева, следва в Лайден и Монпелие и влиза в кралската телохранителна гарда във Великобритания.
По-големият му брат наследственият принц Георг (1722 – 1742) умира при дуел през 1742 г. и той се връща като наследник в Бюкебург. Той придружава баща си, който тогава е генерал на холандскка служба, в похода против Франция.
Той отива в Берлин при Фридрих Велики, където е в тесния кръг около Волтер. Той говори френски, английски, латински, италиански и португалски.[4] При избухването на Седемгодишната война той дава свой контингент на войската на съюзниците, става генерал-майор на Курфюрство Брауншвайг-Люнебург. През 1764 г. той се връща обратно в Германия и е номиниран от британската корона на британски фелдмаршал за заслугите му като командир на британската войска в Португалия.
Вилхелм умира без наследници през 1777 г. и е наследен от братовчед му Филип II Ернст.
Погребан е до съпругата му и дъщеря му в построения от него мавзолей при ловния дворец Баум в Шаумбургер валд.[5]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Вилхелм се жени на 12 ноември 1765 г. в Щадтхаген за по-младата с 20 додини графиня Мария Барбара Елеонора фон Липе-Бистерфелд (* 16 юни 1744; † 16 юни 1776), дъщеря на граф Фридрих Карл Август фон Липе-Бистерфелд (1706 – 1781) и графиня Барбара Елеонора фон Золмс-Барут (1707 – 1744). Те имат децата:
- Емилия (1771 – 1774)
- син (*/† 1772)
Той има от неизвестна жена една дъщеря:
- Олиампия Патронелия Ернестина де Шаумбург-Липе (1764 – 1822), омъжена за Норберто Антонио Чалберт
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Schriften und Briefe. von Curd Ochwadt. (Leibniz-Archivs; 6 – 8). Klostermann, Frankfurt am Main 1977 – 1983.
- Bd. 1: Philosophische und politische Schriften. 1977. (books.google.com)
- Bd. 2: Militärische Schriften. 1977. (books.google.com)
- Bd. 3: Briefe. 1983. (books.google.com)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Falkmann: Wilhelm, Graf von Schaumburg-Lippe. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 202 f
- Charakterzüge und Anecdoten von dem verstorbenen Grafen Wilhelm von Schaumburg-Bückeburg. In: Neues militärisches Journal 1 (1788), S. 123 – 127.
- Karl August Varnhagen von Ense: Graf Wilhelm zur Lippe. In: Varnhagen: Biographische Denkmale. 1. Teil. G. Reimner, Berlin 1824, S. 1 – 130.
- Curd Ochwadt: Wilhelmstein und Wilhelmsteiner Feld. Vom Werk des Grafen Wilhelm zu Schaumburg-Lippe (1724 – 1777). Charis-Verlag, Hannover [1970].
- Curd Ochwadt: Wilhelm Graf zu Schaumburg-Lippe 1724 – 1777. Zur Wiederkehr des 200. Todestages. Schaumburg-Lippischen Heimatverein. Driftmann, Bückeburg 1977.
- Carl-Hans Hauptmeyer: Souveränität, Partizipation und absolutistischer Kleinstaat. Die Grafschaft Schaumburg-(Lippe) als Beispiel. (= Quellen und Darstellungen zur Geschichte Niedersachsens; 91). Hildesheim 1980.
- Hans H. Klein: Wilhelm zu Schaumburg-Lippe. Klassiker der Abschreckungstheorie und Lehrer Scharnhorsts. (= Studien zur Militärgeschichte, Militärwissenschaft und Konfliktforschung; 28). Biblio, Osnabrück 1982. ISBN 3-7648-1265-6
- Gerd Steinwascher (Red.): Graf Wilhelm zu Schaumburg-Lippe (1724 – 1777). Ein philosophierender Regent und Feldherr im Zeitalter der Aufklärung. Ausstellung 1988 im Niedersächsischen Landtag (u. a.). Niedersächsisches Staatsarchiv, Bückeburg 1988.
- Eva Rademacher: Graf Wilhelm in Schaumburg-Lippe und seine Zeit. In: Schaumburg-Lippische Heimat-Blätter. Jg. 53 (77) (2002), Heft 4, S. 6 – 17.
- Heike Matzke: Die Bibliotheken des Grafen Wilhelm zu Schaumburg-Lippe (1724 – 1777). Annäherung an die Persönlichkeit eines Landesherrn des 18. Jahrhunderts durch die Rekonstruktion seiner Büchersammlungen. Diplomarbeit, FH Hannover 2003. (Gottfried Wilhelm Leibniz Bibliothek Hannover)
- Martin Rink: Graf Wilhelm von Schaumburg-Lippe. Ein „sonderbarer“ Duodezfürst als militärischer Innovator. In: Martin Steffen: Die Schlacht bei Minden. Weltpolitik und Lokalgeschichte. Bruns, Minden 2008, ISBN 978-3-00-026211-1, S. 137 – 155, 237 – 243.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lippe 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Schaumburg-Lippe Nobility
- ↑ Wilhelm, Graf zu Schaumburg-Lippe-Bückeburg, geneall.net
- ↑ Varnhagen, Wilhelm, S. 5.
- ↑ Anna-Franziska von Schweinitz: Architektur für die Ewigkeit. Der Begräbnisgarten des Grafen Wilhelm zu Schaumburg-Lippe. In: Kritische Berichte 29 (2001), Nr. 2, S. 21 – 29.
