Вилхелм (Шаумбург-Липе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм
граф на Шаумбург-Липе в Бюкебург
Wilhelm Friedrich Ernst zu Schaumburg-Lippe by Anton Wilhelm Strack after Johann Georg Ziesenis.jpg
Вилхелм фон Шаумбург-Липе, 1782
Лични данни
Управление 17481777
Роден
Починал
Хауз Берглебен, Вьолпингхаузен
Погребан в мавзолей при ловния дворец Баум в Шаумбургер валд
Семейство
Династия Дом Липе
Баща Албрехт Волфганг фон Шаумбург-Липе
Майка Маргарета Гертруд фон Оейнхаузен
Брак Мария Барбара Елеонора фон Липе-Бистерфелд
Потомци Емилия, Олиампия Патронелия Ернестина де Шаумбург-Липе
Вилхелм в Общомедия
Вилхелм граф фон Шаумбург-Липе, 1764/1767
Бюст на граф Вилхелм във Валхала

Вилхелм Фридрих Ернст фон Шаумбург-Липе (на немски: Wilhelm Friedrich Ernst zu Schaumburg-Lippe; * 9 януари 1724 в Лондон; † 10 септември 1777 г. в Хауз Берглебен, Вьолпингхаузен) от фамилията Дом Липе е граф на Шаумбург-Липе в Бюкебург (1748 – 1777). Той е най-прочутият от фамилията Шаумбург-Липе, военен теоретик, командир на войска през Седемгодишната война.

Той е вторият син на граф Албрехт Волфганг фон Шаумбург-Липе (1699 – 1748) и първата му съпруга графиня Маргарета Гертруд фон Оейнхаузен (1701 – 1726), незаконна дъщеря на крал Джордж I от Великобритания.[1] Внук е на граф Фридрих Христиан фон Липе-Шаумбург (1655 – 1728) и графиня Йохана София фон Хоенлое-Лангенбург (1673 – 1743). Баща му се жени втори път 1730 г. за принцеса Шарлота Фридерика фон Насау-Зиген (1702 – 1785), вдовица на княз Леополд фон Анхалт-Кьотен (1694 – 1728), дъщеря на княз Фридрих Вилхелм I Адолф фон Насау-Зиген и Елизабет Франциска фон Хесен-Хомбург.[2][3]

Вилхелм е роден в Лондон, учи в Женева, следва в Лайден и Монпелие и влиза в кралската телохранителна гарда във Великобритания.

По-големият му брат наследственият принц Георг (1722 – 1742) умира при дуел през 1742 г. и той се връща като наследник в Бюкебург. Той придружава баща си, който тогава е генерал на холандскка служба, в похода против Франция.

Той отива в Берлин при Фридрих Велики, където е в тесния кръг около Волтер. Той говори френски, английски, латински, италиански и португалски.[4] При избухването на Седемгодишната война той дава свой контингент на войската на съюзниците, става генерал-майор на Курфюрство Брауншвайг-Люнебург. През 1764 г. той се връща обратно в Германия и е номиниран от британската корона на британски фелдмаршал за заслугите му като командир на британската войска в Португалия.

Вилхелм умира без наследници през 1777 г. и е наследен от братовчед му Филип II Ернст.

Погребан е до съпругата му и дъщеря му в построения от него мавзолей при ловния дворец Баум в Шаумбургер валд.[5]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Мария Барбара Елеонора фон Липе-Бистерфелд

Вилхелм се жени на 12 ноември 1765 г. в Щадтхаген за по-младата с 20 додини графиня Мария Барбара Елеонора фон Липе-Бистерфелд (* 16 юни 1744; † 16 юни 1776), дъщеря на граф Фридрих Карл Август фон Липе-Бистерфелд (1706 – 1781) и графиня Барбара Елеонора фон Золмс-Барут (1707 – 1744). Те имат децата:

  • Емилия (1771 – 1774)
  • син (*/† 1772)

Той има от неизвестна жена една дъщеря:

  • Олиампия Патронелия Ернестина де Шаумбург-Липе (1764 – 1822), омъжена за Норберто Антонио Чалберт

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Falkmann: Wilhelm, Graf von Schaumburg-Lippe. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 202 f
  • Charakterzüge und Anecdoten von dem verstorbenen Grafen Wilhelm von Schaumburg-Bückeburg. In: Neues militärisches Journal 1 (1788), S. 123 – 127.
  • Karl August Varnhagen von Ense: Graf Wilhelm zur Lippe. In: Varnhagen: Biographische Denkmale. 1. Teil. G. Reimner, Berlin 1824, S. 1 – 130.
  • Curd Ochwadt: Wilhelmstein und Wilhelmsteiner Feld. Vom Werk des Grafen Wilhelm zu Schaumburg-Lippe (1724 – 1777). Charis-Verlag, Hannover [1970].
  • Curd Ochwadt: Wilhelm Graf zu Schaumburg-Lippe 1724 – 1777. Zur Wiederkehr des 200. Todestages. Schaumburg-Lippischen Heimatverein. Driftmann, Bückeburg 1977.
  • Carl-Hans Hauptmeyer: Souveränität, Partizipation und absolutistischer Kleinstaat. Die Grafschaft Schaumburg-(Lippe) als Beispiel. (= Quellen und Darstellungen zur Geschichte Niedersachsens; 91). Hildesheim 1980.
  • Hans H. Klein: Wilhelm zu Schaumburg-Lippe. Klassiker der Abschreckungstheorie und Lehrer Scharnhorsts. (= Studien zur Militärgeschichte, Militärwissenschaft und Konfliktforschung; 28). Biblio, Osnabrück 1982. ISBN 3-7648-1265-6
  • Gerd Steinwascher (Red.): Graf Wilhelm zu Schaumburg-Lippe (1724 – 1777). Ein philosophierender Regent und Feldherr im Zeitalter der Aufklärung. Ausstellung 1988 im Niedersächsischen Landtag (u. a.). Niedersächsisches Staatsarchiv, Bückeburg 1988.
  • Eva Rademacher: Graf Wilhelm in Schaumburg-Lippe und seine Zeit. In: Schaumburg-Lippische Heimat-Blätter. Jg. 53 (77) (2002), Heft 4, S. 6 – 17.
  • Heike Matzke: Die Bibliotheken des Grafen Wilhelm zu Schaumburg-Lippe (1724 – 1777). Annäherung an die Persönlichkeit eines Landesherrn des 18. Jahrhunderts durch die Rekonstruktion seiner Büchersammlungen. Diplomarbeit, FH Hannover 2003. (Gottfried Wilhelm Leibniz Bibliothek Hannover)
  • Martin Rink: Graf Wilhelm von Schaumburg-Lippe. Ein „sonderbarer“ Duodezfürst als militärischer Innovator. In: Martin Steffen: Die Schlacht bei Minden. Weltpolitik und Lokalgeschichte. Bruns, Minden 2008, ISBN 978-3-00-026211-1, S. 137 – 155, 237 – 243.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lippe 3, genealogy.euweb.cz
  2. Schaumburg-Lippe Nobility
  3. Wilhelm, Graf zu Schaumburg-Lippe-Bückeburg, geneall.net
  4. Varnhagen, Wilhelm, S. 5.
  5. Anna-Franziska von Schweinitz: Architektur für die Ewigkeit. Der Begräbnisgarten des Grafen Wilhelm zu Schaumburg-Lippe. In: Kritische Berichte 29 (2001), Nr. 2, S. 21 – 29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]