Вилхелм Йохансен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Йохансен
датски биолог

Роден
Починал
11 ноември 1927 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Генетика, Физиология на растенията
Образование Копенхагенски университет
Работил в Копенхагенски университет
Известен с дефинира фенотип и генотип
Вилхелм Йохансен в Общомедия

Вилхелм Йохансен (3 февруари 1857 – 11 ноември 1927 г.) е датски ботаник, физиолог и генетик.

Роден е в Копенхаген. Макар и много млад, чиракува на фармацевт и работи в Дания и Германия, от 1872 г. до полагане на изпита за фармацевт през 1879 година.

През 1881 г. става асистент в химическия факултет на Карлсбергската лаборатория при химика Йохан Келдел. Йохансен изучава метаболизма при латентност и кълняемостта на семена, клубени и пъпки. Показва, че латентността може да бъде прекъсната от различни антисептици, като диетилов етер и хлороформ.

През 1892 г. е назначен за преподавател в Кралския ветеринарен и селскостопански университет, а по-късно става професор по физиология на растенията и ботаниката. Там преподава физиология на растенията[1].

През 1905 г. Йохансен е назначен за професор по физиология на растенията в Копенхагенския университет.

Неговият най-известен труд е така наречените чисти линии самоопрашващият се фасул. Той показва, че дори в популациите, хомозиготни по всички черти, т.е. без генетична вариация, семената се разпределят по размер, следвайки нормалното разпределение. Това се дължи на ресурсното осигуряване на майчиното растение, както и на позицията на семената в шушулката и на шушулките на растението. Това го подтиква да въведе термините фенотип и генотип.

Неговите открития го карат да се противопостави на съвременните дарвинисти, най-вече на Франсис Галтън и на Карл Пиърсън, който настоява, че появата на нормално разпределени вариации на признаците в групите е доказателство за постепенна генетична вариация, която може да бъде манипулирана чрез селекция[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Warming, Eug. & W. Johannsen (1895) Den almindelige Botanik (General Botany): En Lærebog, nærmest til Brug for Studerende og Lærere. 3rd edn, Kjøbenhavn. 4th edn by Warming and Johannsen 1900-01). German edn 1907-09: Lehrbuch der allgemeinen Botanik (from the 4th edn, by E. P. Meinecke). Berlin, Borntraeger. 667 pp.
  2. Roll-Hansen, Nils (1979) The Genotype Theory of Wilhelm Johannsen and its Relation to Plant Breeding and the Study of Evolution. Centaurus 22 (3): 201–235