Направо към съдържанието

Вирален феномен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вирален феномен (вирално явление), още вирален ефект[1][2], са обекти или модели, които са способни да се самовъзпроизвеждат или да преобразуват други обекти в свои копия, когато тези обекти са им изложени. Аналогично на начина, по който се разпространяват вирусите, терминът „вирален“ (viral – „вирусен“) се отнася до видео, изображение или писмено съдържание, разпространяващо се сред множество онлайн потребители за кратък период от време.[3] Ефектът на „зараза“ се среща в преносен смисъл в изрази като „заразителен смях“ и „заразителен пример“.[4] Тази концепция се е превърнала в често срещан начин да се опише как мислите, информацията и тенденциите навлизат и преминават през населението.[5]

Популярността на виралните медии се подхранва от бързия възход на сайтовете за социални мрежи[6]:с. 17, където публиката, метафорично описана като преживяваща „инфекция“ и „заразяване“, играе по-скоро ролята на пасивен носител, отколкото активна роля в „разпространението“ на съдържание, правейки такова съдържание „вирусно“.[6]:с. 21  Терминът „вирална медия“ се различава от „разпространима медия“, тъй като последната се отнася до потенциала на съдържанието да стане вирално.

Мемовете са един известен пример за информационни вирални модели.

Червената шапчица“ – приказка, разпространена вирално по света

Преди навлизане на писмеността и във времената, в които повечето хора са били неграмотни, преобладаващият начин на разпространение на мем е била устната култура, като народни приказки, народни песни и устна поезия, които са се променяли с времето, тъй като всеки преразказ е предоставял възможност за промяна. Печатната машина е осигурила лесен начин за възпроизвеждане на писмени текстове, вместо да се пишат ръкописи. По-конкретно, памфлетите е можело да се публикуват само за ден-два, макар че книгите са отнемали повече време.[7] Например Деветдесет и петте тезиса на Мартин Лутер са се разпространили в цяла Европа само за два месеца.

Градските легенди също са започнали като мемета от уста на уста. Подобно на шеговитите измислици, те са примери за лъжливостите, които хората поглъщат, и подобно на тях често постигат широка всеизвестност.