Вишня Стахуляк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вишня Стахуляк
Višnja Stahuljak
Родена10 март 1926 г.
Починала3 март 2011 г. (84 г.)
Професияписател, поет
Националност Хърватия
Активен период1953 – 2011
Жанрлирика, драма, детска литература, мемоари

Вишня Стахуляк (на хърватски: Višnja Stahuljak) е хърватска професорка, драматург, поетеса и писателка на произведения жанра драма, лирика, мемоари и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Вишня Стахуляк е родена на 10 март 1926 г. в Загреб, Кралство Югославия. Завършва реална гимназия през 1944 г. и полага изпити в хърватското музикално училище. През 1946 г. постъпва в Загребската музикална академия, където завършва солово пеене през 1952 г. Като студент в академията участва в драматичната група на Владимир Хабунек. След дипломирането си работи в Загребския куклен театър като певица, актриса, кукловод и режисьор.

В периода 1953 – 1956 г. учи етнология, хърватска и немска филология във Философския факултет на Загребския университет. През 1965 г. става преподавателка в Музикалното училище „Благое Берса“ в Загреб, където основава и ръководи отдела за солово пеене. В периода 1967 – 1968 г. специализира педагогиката на соловото пеене в Академия „Santa Cecilia“ в Рим.

Вишня Стахуляк е една от най-продуктивните и многостранни хърватски писателки. Публикува литературните си произведения от 1953 г. Първата ѝ книга, стохосбирката „Žuti ljiljan“ (Жълта лилия), е издадена през 1956 г. Първият ѝ роман „Vrijeme koje ne može prestati“ (Време, което не може да спре) е издаден през 1970 г.

В поезията ѝ доминират лиризмът и интимните теми, както и идиличната визия за света. В разказите си тя е близка до традиционното разказване на истории, а в нейните романи се преплитат реалистично и фантастично. Автобиографичната ѝ книга „Sjećanja“ (Спомени) от 1995 г. е поетично свидетелство за живота на автора и изображение на гражданския живот в Загреб между двете световни войни. За нея е получава наградата „Ксавер Шандор Галски“.

Носителка е на различни национални награди – два пъти получава наградата „Григор Витез“ за литература за деца, и два пъти получава наградата на „Вечерни лист“ за разказ. Номинирана е за наградата „Х. Кр. Андерсен“ – най-високото отличие в областта на детско-юношеската литература.

Тя е член на Дружеството на хърватските писатели от 1957 година. Член е на Управителния съвет на дружеството в периодите 1974 – 1976; 1985 – 1987; 1999 – 2002; 2002 – 2005 г. Член е на организацията „Матица хърватска“. Почетен член е на Загребския театър. Член на Европейската авторска асоциация „Die Kogge“, Вестфалия, Германия, от 1995 г.

Вишня Стахуляк умира на 3 март 2011 г. в Загреб, Хърватия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Žuti ljiljan (1956)
  • Sjene na pragu (1956)
  • Bolovi poklonjeni usput (1961)
  • Kristalna ruda svemira (1978)
  • Zagrebačke minijature (1998)
  • Plameni prah (1999)
  • Soneti (2003)
  • Melodija nesanice (2008)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Vrijeme koje ne može prestati (1970)
  • Pustolovka (1976)
  • Močvarni lovac (1995)
  • Zlatna vuga (1998)
  • Potres (2009)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Zmijska koža (1958)
  • Stabla putuju prema zapadu (1963)
  • Crvena cesta (1981)
  • Crne trubače (1990)
  • Pripovijetke raznolike (2000)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Vukovi (1958)
  • Delirij (1959)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Začarani putovi (1968) – награда „Григор Витез“
  • Čarolije iza ugla (1974)
  • Kućica sa crvenim šeširom (1974)
  • Don od Tromeđe (1986)
    Патилата на шарпланинеца Дон, изд.: „Емас“, София (2015), прев. Ася Тихинова-Йованович
  • Čarobnjak (1988) – награда „Григор Витез“
  • Pepeljara s majmunskom glavom (2004)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Sjećanja (1995) – автобиография, награда „Галски“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]