Владимир Бехтерев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Бехтерев
Владимир Михайлович Бехтерев
психолог
1912 г.

Роден
Починал
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вКазански университет
Владимир Бехтерев в Общомедия

Владимир Михайлович Бехтерев е руски невропатолог, физиолог и психолог. Основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия. Академик. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец и военен кореспондент. Руски офицер, генерал-майор от медицинската служба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Бехтерев е роден на 20 януари 1857 г. в село Сорали, Елабуцки уезд, Вятска губерния в семейство на дребен служител от старинния дворянски род Бехтеревых. Завършва Вятската гимназия.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Записва се доброволец в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Служи в лазарета на 16-а пехотна дивизия. Едновременно е военен кореспондент на вестник „Северный вестник“. В началото на зимата на 1877 г. поради заболяване се завръща в Русия и продължава образованието си в Санктпетербургската медико-хирургична академия.

Научно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Специализира психични заболявания в клиниката на професор Мержеевски, както и в Германия, Австро-Унгария и Франция(1884). През 1881 г. защитава докторска дисертация. Доцент и ръководител на катедра в Санктпетербургската медико-хирургическа академия (1881) и професор в Казанския университет (1885). Основател на „Неврологичен вестник“. Член на медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и Военния министър (1895). През 1908 г. основава „Психоневрологическия институт“. Тук създава собствена школа и обучава стотици ученици.

Автор е на фундаментални трудове:„Проводящие пути спинного и головного мозга“, „Основы учения о функции мозга“, „Объективная психология“. Най-известен с работата си върху асоциираните рефлекси, които обикновено са наричани с термина на Иван Павлов „условни рефлекси“. Работейки по едно и също време с Иван Павлов дава нов живот на областта. Докато Иван Павлов се занимава предимно със секрециите от жлезите, Владимир Бехтерев обуславя реакциите на моторното отдръпване с лапата на куче и ръката на човек. Използва и такива рефлекси като внезапния допир на ръката до нещо студено, което предизвиква рефлекса на секване на дъха. Счита, че асоциирания рефлекс е основата на цялото поведение и работи с речта като комплексен рефлекс. Джон Уотсън се позовава на немско/френския превод от 1913 г. на книгата на Владимир Бехтерев в президентското си обърщение към конгреса на Американската психологическа асоциация през 1915 г. във време, когато е имало само няколко преведени статии на Иван Павлов. Независимо от по-екстензивните методи на Владимир Бехтерев, Иван Павлов е по-всеобхватен и има по-стимулиращи идеи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 47.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]