Владимир Костов
Тази статия е за българския журналист. За писателя от Република Македония вижте Владимир Костов (писател).
| Владимир Костов | |
| български журналист и дисидент | |
| Роден | |
|---|---|
Владимир Борисов Костов е български журналист и дисидент.
Биография
Роден е на 28 май 1932 г. Между 1956 – 1969 г. е журналист във вестниците „Средношколско знаме“, „„Работническо дело““, „Поглед“, „Антени“, „Отечествен фронт“. От 1969 до 1972 г. е ръководител на програма „Хоризонт“ на българското национално радио. От 1961 до 1964 г. е кореспондент на в. „Работническо дело“. В периода 1974 – 1977 г. е кореспондент на българската национална телевизия в Париж. През юни 1977 получава политическо убежище във Франция. От 1978 до 1994 г. е журналист в Радио Свободна Европа в Мюнхен.
Костов е офицер от Държавна сигурност и достига до чин майор, а след оставането му във Франция е осъден на смърт.[1] На 26 август 1978 г. в Парижкото метро срещу него е извършен атентат и той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква. Автор е на автобиографичната книга „Българският чадър“, в която разкрива подробности около убийството на писателя Георги Марков. Помилван е през 1990 г.[2]