Воден (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Воден (Област Ямбол))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Воден.

Воден
Църквата в с. Воден
Църквата в с. Воден
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 72,18 km²
Надм. височина 271 m
Пощ. код 8750
Тел. код 04748
МПС код У
ЕКАТТЕ 11658
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП)
Воден в Общомедия

Во̀ден е село в Югоизточна България. Намира се в община Болярово, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападните склонове на Дервентските възвишения. Намира се на 12 км от гр. Болярово и 30 км източно от гр. Елхово, в близост до границата с Турция. На 1 км от Воден се намира яз. Шарково.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че жителите на Воден са преселници от Егейска Македония, от района на Воден (на гръцки Едеса), днес в Гърция. Местният диалект е близък до македонския говор. Типичен за воденци израз e: „На ва̀д`та во̀д`та е по-уба̀ва от рѐката“. Според книгата на Продан Симитчиев за селото, изследване на проф. Беньо Цонев показало сходство на местния говор с воденския говор характерен за град Воден, от което следва, че жителите на селото са преселници от там.

В момента селото има население от 340 души. В определени моменти от своята история, населението му е достигало над 1000 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешното село Воден обединява две села, които до 1940 г. съществуват като отделни – Дерекьой и Дере Махле (Речна махала). Преименувани са Воден и Малък Воден, съответно през 1925 и 1934 г. По време на османската власт част от населението на Дерекьой е използвано като охрана на стария римски път, по който е минавала държавната хазна. Заради това жителите са били освободени от налози. Дере Махле е било чифлик и в него са отглеждани коне за турската армия.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква в селото е построена през 1841 г. Опожарена е от отстъпващите турци по време на Руско-турската освободителна война. От нея е запазен само каменният зид. Решение за построяване на нова църква е взето през 1891 г. Паричните средства за изграждането ѝ са събрани с доброволни дарения на селяните. Носи името „Св. Георги“ и е осветена през 1902 г. от сливенския митрополит Гервасий.

През 1857 г. е открито училище в Дерекьой в къщата на Стойко, преселник от с. Шипка, който събрал осем ученици, за да ги учи на четмо и писмо. Училищната сграда е построена през 1870 г. Тя е с две стаи – по една за големите и малките ученици. През 1901 – 1902 г. учителка в селото е Ана Маймункова. Прогимназията е открита през 1916 г. и съществува до 2001 г., когато училището е закрито поради липса на деца.

Начало на читалищната дейност се поставя през 1894 г. по инициатива на учители. Създадена е ученолюбива дружинка „Просвета“. Това е първото селско читалище в Ямболски окръг.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото се намират богати археологически разкопки, които имат тракийски и древноримски произход.

Край селото минава древен римски път, който е свързвал Дебелт, Одрин и Цариград. Там е изграден укрепен възел – Потамокастел (Речна крепост), обединяващ четири крепости – Голямото кале, Градището, Малкото кале и Калето. Построени са през късната античност и средновековието с цел охрана на пътя. Запазени са останки от крепостния зид.

През 80-те години на XX век са проведени археологически разкопки в землището на Воден, които разкриват духовен комплекс от раннохристиянската епоха. Предполага се, че това е мартириум – светилище, построено върху гроба на християнски мъченик (I-IV век). Разкрита е крипта, свързана с пещера, която се намира под нея. Над криптата е изградена малка църква. По–късно е построена втора, по–голяма църква, като първата не е съборена, а остава в средата на новопостроената, т.е. църква в църквата. Запазени са част от крепостните стени и кулите на манастира. Открити са фрагменти от керамика, розети, средновековни монети, бойна алебарда.

В обитаемата пещера с ранно-християнски и средновековен комплекс край селото от 10 – 14 в., наред с други находки, от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити и костни останки от изчезналият вече местен див (ямболски) колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) и сврака (Pica pica). [1][2]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

За селото е характерно приготвянето на т. нар. „Дядо“, сушен и осолен колбас от ситно нарязано месо и подправки. Приготвят се долми – сърми с булгур и парчета месо и сланина.

Вино[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото се произвежда виното Алжирка. Същото е силно, гъсто и изключително ароматно. Има червеникаво-виолетов цвят. Зърната на гроздето, от което се произвежда, са малки, с дебела ципа, но изключително ароматни, с вкус на горски плодове.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Чанева-Дечевска, Нели. Раннохристиянската архитектура ІV-VІ в. С., 1999.
  • Танчева-Василева, Нели. Мартириумът при село Воден, Боляровска община. – В: Seminarium Thracicum 3: Първи академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров. С., 1998,
  • Симидчиев, Продан. Село Воден от гегата и ралото до компютъра. изд. ЕТ „Ираник-М“ – Благоевград

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61-67.
  2. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]