Воден (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Воден (Област Ямбол))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Воден.

Воден
Църквата в с. Воден
Църквата в с. Воден
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 72,18 km²
Надм. височина 275 m
Пощ. код 8750
Тел. код 04748
МПС код У
ЕКАТТЕ 11658
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП)
Воден в Общомедия

Во̀ден е село в Югоизточна България. Намира се в община Болярово, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападните склонове на Дервентските възвишения. Намира се на 12 км. от гр. Болярово и 30 км. източно от гр. Елхово, в близост до границата с Турция. На 1 км. от Воден се намира яз. Шарково.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че жителите на Воден са преселници от Егейска Македония, от района на Воден (на гръцки Едеса), днес в Гърция. Местният диалект е близък до македонския говор. Типичен за воденци израз e: „На ва̀д`та во̀д`та е по-уба̀ва от рѐката“. Според книгата на Продан Симитчиев за селото, изследване на проф. Беньо Цонев показало сходство на местния говор с воденския говор характерен за град Воден, от което следва, че жителите на селото са преселници от там.

В момента селото има население от 340 души. В определени моменти от своята история, населението му е достигало над 1000 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешното село Воден обединява две села, които до 1940 г. съществуват като отделни – Дерекьой и Дере Махле (Речна махала). Преименувани са Воден и Малък Воден, съответно през 1925 и 1934 г. По време на османската власт част от населението на Дерекьой е използвано като охрана на стария римски път, по който е минавала държавната хазна. Заради това жителите са били освободени от налози. Дере Махле е било чифлик и в него са отглеждани коне за турската армия.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква в селото е построена през 1841 г. Опожарена е от отстъпващите турци по време на Руско-турската освободителна война. От нея е запазен само каменният зид. Решение за построяване на нова църква е взето през 1891 г. Паричните средства за изграждането ѝ са събрани с доброволни дарения на селяните. Носи името „Св. Георги“ и е осветена през 1902 г. от сливенския митрополит Гервасий.

През 1857 г. е открито училище в Дерекьой в къщата на Стойко, преселник от с. Шипка, който събрал осем ученици, за да ги учи на четмо и писмо. Училищната сграда е построена през 1870 г. Тя е с две стаи – по една за големите и малките ученици. През 1901 – 1902 г. учителка в селото е Ана Маймункова. Прогимназията е открита през 1916 г. и съществува до 2001 г., когато училището е закрито поради липса на деца.

Начало на читалищната дейност се поставя през 1894 г. по инициатива на учители. Създадена е ученолюбива дружинка „Просвета“. Това е първото селско читалище в Ямболски окръг.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото се намират богати археологически разкопки, които имат тракийски и древноримски произход.

Край селото минава древен римски път, който е свързвал Дебелт, Одрин и Цариград. Там е изграден укрепен възел – Потамокастел (Речна крепост), обединяващ четири крепости – Голямото кале, Градището, Малкото кале и Калето. Построени са през късната античност и средновековието с цел охрана на пътя. Запазени са останки от крепостния зид.

През 80-те години на XX век са проведени археологически разкопки в землището на Воден, които разкриват духовен комплекс от раннохристиянската епоха. Предполага се, че това е мартириум – светилище, построено върху гроба на християнски мъченик (I-IV век). Разкрита е крипта, свързана с пещера, която се намира под нея. Над криптата е изградена малка църква. По–късно е построена втора, по–голяма църква, като първата не е съборена, а остава в средата на новопостроената, т. е. църква в църквата. Запазени са част от крепостните стени и кулите на манастира. Открити са фрагменти от керамика, розети, средновековни монети, бойна алебарда.

В обитаемата пещера с ранно-християнски и средновековен комплекс край селото от 10 – 14 в., наред с други находки, от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити и костни останки от изчезналият вече местен див (ямболски) колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) и сврака (Pica pica). [1][2]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

За селото е характерно приготвянето на т. нар. „Дядо“, сушен и осолен колбас от ситно нарязано месо и подправки. Приготвят се долми – сърми с булгур и парчета месо и сланина.

Вино[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото се произвежда виното Алжирка. Същото е силно, гъсто и изключително ароматно. Има червеникаво-виолетов цвят. Зърната на гроздето, от което се произвежда, са малки, с дебела ципа, но изключително ароматни, с вкус на горски плодове.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Чанева-Дечевска, Нели. Раннохристиянската архитектура ІV-VІ в. С., 1999.
  • Танчева-Василева, Нели. Мартириумът при село Воден, Боляровска община. – В: Seminarium Thracicum 3: Първи академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров. С., 1998,
  • Симидчиев, Продан. Село Воден от гегата и ралото до компютъра. изд. ЕТ „Ираник-М“ – Благоевград

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61-67.
  2. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]