Волфганг Бехлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волфганг Бехлер
Wolfgang Bächler
Роден 22 март 1925 г.
Починал 24 май 2007 г. (82 г.)
Професия поет, белетрист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Signature of Wolfgang Bächler.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Волфганг Бехлер в Общомедия

Волфганг Бехлер (на немски: Wolfgang Bächler) е немски поет, белетрист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Волфганг Бехлер е роден в Аугсбург в семейството на юрист.

Осемнадесетгодишен Бехлер е пратен на фронта, а през 1944 г. е тежко ранен във френските Алпи. До края на Втората световна война остава в лазарет и попада в плен, откъдето успява да избяга. После следва германистика, романистика, история на изкуството и театрознание в Мюнхенския университет. Работи като киноактьор, редактор в издателство и преводач.

Волфганг Бехлер е най-младият съосновател на свободното литературно сдружение Група 47. Ранните му стихове, възкресяващи преживяното през войната, са публикувани в списания и вестници, а в 1950 г. излиза и първата му стихосбирка „Цистерната“, последвана от „Смяна на светлината“ (1955). В 1956 г. Бехлер се преселва в Париж, а след шест години се установява в Горен Елзас. Там създава стихосбирките „Звънче над вратата“ (1962) и „Врати от пушек“ [1] (1963). В 1967 г. поетът се завръща в Мюнхен, където се установява трайно. Следващите му поетически книги са „Да избягаш“ (1976), „Нощен живот“ (1982), „Трепери още земята. Ранна лирика“ (1982), „Последвах светлата ти диря. Любовни стихове“ (1988) и „Където свършват писмената на вълните. Избрани стихове от пет десетилетия“ (2000).

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Волфганг Бехлер е високо ценено от поети като Готфрид Бен и Карл Кролов. Неговата лирика и кратка проза са посветени на значими екзистенциални теми и могат да бъдат сравнявани с литературното дело на Волфганг Борхерт. За произведенията си Волфганг Бехлер е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата „Тукан“ на град Мюнхен (1975) и „Швабингската художествена награда за литература“ (1984). Поетът е член на ПЕН-центъра на ФРГ.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Насън“ (1988)
  • Die Zisterne, 1950
  • Der nächtliche Gast, 1953
  • Lichtwechsel,
    • 1 (1955)
    • 2 (1960)
  • Türklingel, 1962
  • Türen aus Rauch, 1963
  • Traumprotokolle, 1972
  • Ausbrechen. Gedichte aus zwanzig Jahren, 1976
  • Stadtbesetzung, 1979
  • Die Erde bebt noch, 1982
  • Nachtleben, 1982
  • Im Zwischenreich, 1985
  • Ich ging deiner Lichtspur nach, 1988
  • Im Schlaf, 1988
  • Einer, der auszog, sich köpfen zu lassen, 1990
  • Wo die Wellenschrift endet, 2000

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]