Карл Кролов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Кролов
Karl Krolow
Thomas Duttenhoefer 1982 Karl Krolow Plastik Stadtbibliothek Hannover.jpg
Бюст на Карл Кролов
от Томас Дутенхьофер (1982)
Роден 11 март 1915 г.
Починал 21 юни 1999 г. (84 г.)
Професия поет, есеист, преводач, публицист
Националност Флаг на Германия Германия
Карл Кролов в Общомедия

Карл Кролов (на немски: Karl Krolow, Карл Кроло) е немски поет, есеист, преводач и публицист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Карл Кролов е роден в Хановер в семейството на чиновник.

По здравословни причини Кролов е освободен от военна служба и по време на Втората световна война следва германистика, философия, романистика и история на изкуството в Гьотинген и Бреслау. В 1943 г. излиза първата му стихосбирка „Прехвален, добър живот“, в която поетът се стреми да разгадае „знаците на времето“ и да ги превърне в поезия.

Ранната лирика на Кролов изразява свързаността му с природата, но и с актуалната обществена проблематика като опасността от термоядрена война. Пропита е от елегичната тоналност на Георг Тракл, но е школувана и от европейски образци като поезията на Лорка, Елюар, Бодлер и Маларме. В стихосбирката „Изпитания“ (1948) Кролов оплаква своята сполетяна от бедствията на войната родина. В книгите „Знаците на света“ (1952), „Вятър и време“ (1954) и „Дни и нощи“ [1] (1956) поетът надмогва увлечението си по природно-магическата лирика и това развитие достига своя връх в „Чужди тела. Нови стихотворения“ (1959), където Кролов заявява пристрастията си към модернизма – особено към лириката на френските и испанските сюрреалисти, които той усвоява чрез многобройните си преводи. В стихосбирката „Невидими длани. Стихотворения 1959-1962“ (1962) се проявява поетическото своеобразие на Кролов – лаконична виртуозност и очарование на фона на меланхолия и скептична резигнация.

Като писател на свободна практика Кролов живее в Гьотинген, Хановер и Дармщат. Става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет (1961) и редовен доцент в Мюнхенския университет (1964). В 1965 излиза първият от четирите тома на неговите „Събрани стихотворения“. Следват книгите „Пейзажи за мен“ (1966), „Всекидневни стихове“ (1968), „Буржоазни стихове“ (1970), „Нищо повече, освен да живеем“ (1970), „Преминаване на времето“ (1972) и „Заради простотата“ (1977). За късната лирика на Кролов са характерни безримни стихотворения, изградени с разточителни иронични метафори. В стихосбирките „Между нула и безкрайност“ (1982), „Много благодаря и отминавам“ (1984), „Когато му бе дошло времето“ (1988) и „Чувам се да казвам“ (1992) поетът по завладяващ начин тематизира смъртта и преходността.

Посмъртно излизат стихосбирките му „Шепа пясък“ (2001) и „Да изчезнеш в тукашния свят“ (2002).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Карл Кролов си създава име на един от най-значимите лирици на немската следвоенна литература. От 1954 г. е член на Немската академия за език и литература в Дармщат, от 1959 г. – на Академията на науките и литературата в Майнц, а от 1961 г. – на Баварската академия за изящни изкуства. Удостоен е с престижната литературна награда Георг Бюхнер (1956) и с „Голямата държавна награда на провинция Долна Саксония“ (1965), а също с литературните награди Райнер Мария Рилке (1975), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1985) и Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург (1988).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hochgelobtes gutes Leben, 1943 (zusammen mit Hermann Gaupp)
  • Das Gedicht in unserer Zeit, 1946
  • Gedichte, 1948
  • Heimsuchung, 1948
  • Auf Erden, 1949
  • Die Zeichen der Welt, 1952
  • Von nahen und fernen Dingen, 1953
  • Wind und Zeit, 1954
  • Tage und Nächte, 1956
  • Fremde Körper, 1959
  • Schatten eines Mannes, 1959 (zusammen mit Rudolf Schoofs)
  • Tessin, 1959 (zusammen mit Fritz Eschen)
  • Aspekte zeitgenössischer deutscher Lyrik, 1961
  • Ausgewählte Gedichte, 1962
  • Die Rolle des Autors im experimentellen Gedicht, 1962
  • Unsichtbare Hände, 1962
  • Corrida de toros, 1964 (zusammen mit Helmut Lander)
  • Darmstadt – Abglanz einer Residenz, 1964 (zusammen mit Annelise Reichmann)
  • Reise durch die Nacht, 1964
  • Schattengefecht, 1964
  • Gedicht für Darmstadt, 1965
  • Gesammelte Gedichte (1965, 1975, 1985, 1997)
„Второто време“
(1995)
  • Laudatio auf Fritz Usinger, 1965
  • Landschaften für mich, 1966
  • Poetisches Tagebuch, 1966
  • Das Problem des langen und kurzen Gedichts heute, 1966
  • Unter uns Lesern, 1967
  • Alltägliche Gedichte, 1968
  • Minuten-Aufzeichnungen, 1968
  • Flug über Heide, Moor und grüne Berge, 1969
  • Bürgerliche Gedichte, 1970 (unter dem Namen Karol Kröpcke)
  • Nichts weiter als Leben, 1970
  • Die Träume der Ilse Aichinger, 1971
  • Deutschland deine Niedersachsen, 1972
  • Zeitvergehen, 1972
  • Zu des Rheins gestreckten Hügeln, 1972
  • Ein Gedicht entsteht, 1973
  • Ein Lesebuch, 1975
  • Bremen color, 1976 (zusammen mit Jochen Mönch)
  • Der Einfachheit halber, 1977
  • Von literarischer Unschuld, 1977
  • Düsseldorf, 1978
  • Das andere Leben, 1979
  • Gedichte, 1980
  • Prolog für Darmstadt 1980, 1980
  • Sterblich, 1980
  • Herbstsonett mit Hegel, 1981
  • Im Gehen, 1981
  • Nocturnos, 1981 (zusammen mit Eberhard Schlotter)
  • Pomologische Gedichte, 1981
  • Glanz aus dem Glas, 1982
  • Zwischen Null und Unendlich, 1982
  • Erinnerte Ansichten, 1983 (zusammen mit Helmut Lortz)
  • Herodot oder Der Beginn von Geschichte, 1983
  • Melanie, 1983
  • Schönen Dank und vorüber, 1984
  • Gedichte und poetologische Texte, 1985
  • Nacht-Leben oder Geschonte Kindheit, 1985
  • Unumwunden, 1985
  • Notizen, Erinnerungen, Träume, 1985 (zusammen mit Edith Wolf und Helmut Lander)
  • Darmstadt, 1986
  • Gedichte zu Radierungen von Thomas Duttenhoefer, 1986
  • Lebensalter, 1986 (zusammen mit Barbara Beisinghoff)
„Да изчезнеш в тукашния свят“ (2002)
  • Die andere Seite der Welt, 1987
  • In Kupfer gestochen, 1987
  • Karl Krolow, 1987
  • Als es soweit war, 1988
  • Meine Gedichte, 1990
  • Sätze in die Nacht, 1990
  • Wenn die Schwermut Fortschritte macht, 1990
  • Ich höre mich sagen, 1992
  • Etwas brennt, 1994
  • Die zweite Zeit, 1995
  • Menschlich, 1996 (zusammen mit Vera B. Profit)
  • Gedichte, die von Liebe reden, 1997
  • Die Handvoll Sand. Gedichte aus dem Nachlass, 2001
  • Im Diesseits verschwinden. Gedichte aus dem Nachlass, 2002

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Твърде много щастие“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]