Восход 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р Восход 1
Емблема
Voskhod-1 mission patch.svg
Данни за кораба
Стартова площадка Съюз на съветските социалистически републики Байконур Площадка № 1
Старт 12 октомври, 1964
07:30:01 UTC
Кацане 13 октомври, 1964
07:47:04 UTC
Място на кацане 52°02′ с. ш. 68°08′ и. д. / 52.033333° с. ш. 68.133333° и. д.
Продължителност на полета 1 денонощие 17 минути 3 секунди
Маса 5320 кг
NSSDC_ID 1964-065А
NORAD ID 00904
Данни за екипажа
Членове на екипажа 3
Позивна „Рубин“
Място на кацане 52°02′ с. ш. 68°08′ и. д. / 52.033333° с. ш. 68.133333° и. д.
Продължителност на полета 1 денонощие 17 минути 3 секунди
Снимка на екипажа
Soviet Union-1964-stamp-Woschod 1-001.jpg
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Восток 6 Voskhod-2 patch.svg Восход 2

Восход 1 (на руски: Восход-1) е първият космически апарат, който извежда на орбита повече от един космонавт. За пръв път при космически полет екипажът не използва скафандри . Полетът на Восход 1 поставя рекорд за височина на орбитата на пилотиран космически апарат.

Восход е конструиран да изведе около Земята двама души, но съветските политици налагат полетът да бъде реализиран с трима космонавти в надпревара с американската космическа програма Джемини.

Другият апарат от кратката космическа програма Восход е Восход 2, на чийто борд се намират двама космонавти в космически скафандри, а Алексей Леонов осъществява първото излизане в открития космос.

Параметри на орбитата[редактиране | редактиране на кода]

  • Перигей 177.5 km
  • Апогей 408 km .

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Основен екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Особености на космическия кораб[редактиране | редактиране на кода]

Космическият кораб „Восход“ е базиран на кораба Восток, но е добавена резервна, твърдогоривна спирачна двигателна установка. Появява се и система за меко кацане на спускаемия апарат. Това позволило да се премахнат системите за катапултиране, които били необходими на космическите кораби „Восток“ поради високата скорост на приземяването с парашут на спускаемия апарат. Във Восход-1 има място за трима космонавти, но само ако летят без скафандри.

„Восход“ е с повече от тон по-тежък от „Восток“ и за неговия старт е използвана по-мощна ракета-носител с нова – трета степен, вече изпробвана в полетите на автоматичните междупланетни станции. Ракетата получила индекс 11К57 и собствено наименование „Восход“ на името на космическия кораб, а по-късно се използвала за изстрелване на спътниците за фоторазузнаване „Зенит“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Большая Советская энциклопедия

Восход-1 и Восход-2
Разположение на екипажа на Восток, Восход-1 и Восход-2