Времето е в нас и ние сме във времето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Времето е в нас и ние сме във времето, е крилата фраза-мисъл на Васил Левски с философски контекст отнесен към българското националноосвободително движение срещу османското владичество, която той запечатва в свое писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 година.

„Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно – не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад... трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.“

— [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]