Възнесение Господне (Покровник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Възнесение Господне“
Местоположение в Покровник
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Покровник
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Благоевградско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1890 година
Съвременен статут действащ храм

„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е българска възрожденска църква в горноджумайското село Покровник, България, част от Неврокопска епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1890 година.[1] В началото на XXI век в селото, изместило се в полето под някогашното си местоположение, се изгражда нова църква „Свети Пантелеймон“. Старата църква остава извън селото, на хълма над него.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна псевдобазилика с полуцилиндрична апсида, женска църква и пристроен открит нартекс. Градежът е от необработени речни камъни, а фасадите са варосани. Над прозорците има плитки плоскодънни аркирани нищи, а на подпокривния корниз на апсидата – зигзаг от тухли.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Цялата живопис – по стените, иконостаса и църковните мебели, е дело на банския зограф Михалко Голев. В 1892 година Голев изрисува три фигури на южната стена до иконостаса с мек рисунък, тънка линия и нежен колорит, а в 1901 година останалата част от храма, като тези изображеия са с по-плътен контур, по-твърд рисунък и тъмен колорит. Фигурите на Голев са с леко скъсени пропорции и удължени овали на лицата. В конхата на апсидета е Света Богородица Ширшая небес в кръгъл медальон, а до нея са двамата архангели. На източната стена са още Архангелски събор, Бог Отец с пророци в цял ръст от двете му страни, Причастие на апостолите и Поклонение на жертвата. В протезиса е Христос в гроба. На северната стена на наоса е рядката сцена Изкушение Христово, като сред фигурите Голев е изобразил стенен часовник с махало.[1]

Всички иконостасни икони – 8 царски, 19 празнични и на отделни светци и 13 апостолски, са рисувани от Голев в 1891 и 1892 година според дарителските им надписи. Иконите са с по-високо качество от стенописите – линиите им са по-тъки и по-сигурни, а изображението на лицата и пропорциите е по-вярно.[1]

Вероятно също Голев изписва и колоните, разделящи трите кораба на наоса, парапета на женската църква, иконостаса, амвона, владишкия тро и проскинитария.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 401.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България