Вътрешни води

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морските зони в съответствие с Конвенция на ООН по морско право.

Вътрешни води – част от водната територия на държавата.

Вътрешните води се състоят от морските и неморските води.

Вътрешните неморски води са водите на реките, езерата, каналите и останалите водоеми, в т.ч. граничните води, разположени в пределите на държавните граници.

Към числото на вътрешните морски води се отнасят морските води, в т.ч. водите на държавите-архипелази, разположени встрани от брега от правите изходни линии, приети за начало на ширината на териториалното море; водите в акваторията на портовете; заливите, бреговете на които принадлежат на една държава, и ако тяхната ширина не превишава 24 морски мили; а също и историческите морета и заливи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Внутренние воды“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​