Гай Фурний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Гай Фурний (Gaius Furnius) e политик на ранната Римска империя.

Той е син на Гай Фурний (народен трибун 50 пр.н.е.).

От 22 до 19 пр.н.е. той е легат на Август в Близка Испания. През 17 пр.н.е. Гай Фурний е консул заедно с Гай Юний Силан.

Гай Фурний е приятел с Хораций.[1]

През 26 г. Фурний е обвинен с Клавдия Пулхра, съпругата на Публий Квинкцилий Вар, от Гней Домиций Афер и осъден за опит да убият император Тиберий и в магьосничество и прелюбодеяние. [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Claudia [II 11], Der Neue Pauly, Bd. 3 (1997), Sp. 3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Der Neue Pauly, Stuttgat 1999, T. 4, c. 720
  2. Тацит, Annalen 4, 52, 1ff.; 4, 66, 2; Дион Касий, 59, 19, 1.