Гари Пейтън Ръкавицата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гари Дуейн Пейтън
Гари Пейтън, 2007
Персонална информация
Прякор„Ръкавицата“
Роден23 юли 1968 г. (55 г.)
Ръст193 см
Тегло82 кг
Постпойнт гард
Кариера
Професионални отбори
1990 – 2003
2003
2003 – 2004
2004 – 2005
2005 – 2007
Сиатъл Суперсоникс
Милуоки Бъкс
ЛА Лейкърс
Бостън Селтикс
Маями Хийт
Национален отбор
1989 – 2000  САЩ
Гари Пейтън Ръкавицата в Общомедия

Гари Дуейн Пейтън „Ръкавицата“ (на английски: Gary Dwayne Payton) е роден на 23 юли 1968 г. в Оукланд, Калифорния.

Син на Ал и Ани Пейтън. Женен е за Моник, с която имат 3 деца. Има и още едно дете от извънбрачна връзка. Висок е 193 см и тежи 82 кг. Средната му статистика на мач за кариерата е 16,3 точки, 6.7 асистенции и 1.8 откраднати топки.

Кариерата му преминава през няколко отбора на НБА, но е известен най-много с престоя си в „Сиатъл Суперсоникс“ /избран под номер 2/, където прекарва 13 години от кариерата си и където държи рекорда за отбелязани точки, асистенции и откраднати топки. Други отбори, в които е играл, са „Милуоки Бъкс“, „Лос Анджелис Лейкърс“, „Бостън Селтикс“ и „Маями Хийт“, с които и става шампион през 2006 г.

Прякора си спечелва заради уменията си в защита, след като опазва Кевин Джонсън от „Финикс Сънс“ на финалите на запад през 1993 г., братовчед му казва, че го е държал като бейзболна топка в ръкавица. След този случай Пейтън не веднъж доказва, че заслужава прякора си, като опазва най-силните противникови гардове и е сред лидерите на лигата по откраднати топки.

Считан за един от най-добрите плеймейкъри, той е единственият, печелил наградата за най-добър защитник на годината през 1996 г. Избиран е 9 пъти в първия отбор на дефанзивните играчи, НБА рекорд, който споделя с Майкъл Джордан, Кевин Гарнет и Коби Браянт.

Също така участва и 9 пъти в мача на звездите на НБА. През 2013 г. влиза и в Залата на Славата. Златен медалист от олимпийските игри през 1996 в Атланта и 2000 в Сидни. Любимият му баскетболист като малък е Джордж Гървин – Ледения. Казва, че най-трудният му съперник е Джон Стоктън, а движението, за което би заплатил на играч да научи, е небезизвестния кросоувър на Тим Хардуей. Любимите му филми са „Superfly“ и „Harlem Nights“. Голям фен е на Дан Марино.

Гимназия и колеж[редактиране | редактиране на кода]

Гимназиалните баскетболни години прекарва в гимназия „Скайлайн“ в Оукланд, където е роден, заедно с бившия играч в НБА Грег Фостър. След това преминава в колежа на Университета на Орегон. По време на втората му година там оценките му рязко спадат и го заплашва изгонване. Баща му успява да го съсредоточи и да го вкара пак в правия път, с което му позволяват да играе пак на колежанско ниво. За 4-те си години там Гари успява да стане сред най-популярните състезатели на колежа в цялата му история. През 1990 г. е на корицата на авторитетното „Sports Illustrated“ като най-добрия колежански баскетболист в страната. По времето когато завършва, държи рекорди на колежа за точки, тройки, асистенции и кражби (рекорд, който все още е негов).

Национална баскетболна асоциация[редактиране | редактиране на кода]

„Свръхзвуковите“ /1990 – 2003/ – избран е под номер 2 в драфта през 1990 /номер 1 е Дерик Коулман/. Влизайки в лигата с огромни очаквания от хората и медиите, Ръкавицата изкарва първите два сезона трудно и посредствено като отбелязва само по 8.2 точки на мач. Обаче много скоро след това набира скорост и се доказва като един от най-добрите на своя пост и заедно с Шон Кемп заформят от най-вълнуващите и любими на много фенове тандеми „Sonic Boom“, запазената марка на която са алей-упите, които Пейтън хвърля към Кемп със затворени очи понякога или гледайки камерата. Избран е в първия отбор на НБА през 1998 и 2000 г., във втория през 1995, 1996, 1997, 1999, и 2002 г. и в третия през 1994 и 2001 г. 9 пъти в отбора на звездите и в отбора на дефанзивните играчи. В годината, в която стигат финалите, завършват сезона с 64 победи под ръководството на Джордж Карл.

„Елените и Езерняците“ /2003 – 2004/ – в средата на сезон 2002/3 Сиатъл го заменя за Рей Алън в сделка, която включва 5 баскетболисти. Така Пейтън доиграва останалите 28 мача в Милуоки. След края на сезона като свободен агент, заедно с Карл Малоун – „Пощальона“, преминава в шампионския отбор на ЛА Лейкърс с цел да вземе така мечтания пръстен. Но там е затруднен от стратегията на Фил Джаксън /триъгълното нападение/, понеже не може да влиза под коша да играе 1в1 с гръб на другите гардове, игра с която Пейтън беше известен и с която беше добър и също така дрибъла му беше лимитиран /нападението е изградено изцяло предимно от пасове. Въпреки контузии на Шак, Малоун и Браянт, „Езерняците“ съумяват да спечелят 56 мача този сезон. Стават шампион на запад като преминават през „Ракетите“, „Шпорите“ и „Вълците“, но на финала губят от силния отбор на „Детройт Пистънс“ с резултат 4 – 1.

„Келтите“ /2004 – 2005/ – преди сезона Пейтън заедно с Рик Фокс са пратени в Бостън за Чъки Аткинс, Джумейн Джоунс и Крис Мим. Въпреки че е недоволен от размяната той все пак започва като титуляр сезона, но на 24 февруари 2005 г. е изпратен в Атланта за Антоан Уокър. Ястребите го освобождават веднага и Гари се завръща в Бостън като свободен агент след една седмица. Доиграва сезона при тях като титуляр и спечелват Атлантическата дивизия, но отпадат в първи кръг на плейофите от „Индиана Пейсърс“.

„Горещите“ /2005 – 2006/ – на 22 септември 2005 г. подписва за 1 г. договор на стойност от 1.1 млн. и обединява сили пак с Уокър и Шак, в отбора играе още и неизгрялата звезда дотогава на Дуейн Уейд. Така той най-накрая спечелва заветния пръстен след 16 години професионална кариера.

Личност[редактиране | редактиране на кода]

Добре известен на всички с плямпането си по време на мачове (trash talk) и влизането под кожата на противници, неговата запазена марка е отворена уста и клатеща глава (His trademark open-mouth, bobbing-head style on the court LOL) го докарва до почетното трето място във вечната ранглиста по технически фалове (първи е Джери Слоан, втори – Рашийд Уолас). С това си спечелва и репутацията на конфликтна, трудна личност и леко егоцентричната му натура в съблекалните. Заради тези си качества е глобяван и наказван не един път от ръководството на Сиатъл в последните му няколко години там. В по-късни години може да се каже, че израства и много играчи, като Шак и Уолкър казват, че са имало страхотно преживяно време, докато играят заедно. Също така влиза и в ролята на лидер и пример за по-младите баскетболисти около него. Малко хора знаят, че Джейсън Кид е израснал покрай Пейтън и е бил всеки ден с него в тийнейджърските си години.

Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]

Много велики играчи се изказват ласкаво за „Ръкавицата“.

  • Гудрич /съотборник на Джери Уест/: „Гари Пейтън е вероятно най-завършения гард, който е имало някога“;
  • Кевин Джонсън: „Със сигурност от най-добрите играли някога“;
  • Баркли през 1999: „Той е най-добрия в света“;
  • Джордж Карл за ерата, когато играе Пейтън: „Не знам кой друг ще изберете за плеймейкър. Някои казват Джейсън Кид, е.... всеки път когато се изправят един срещу друг, Гари печели този двубой“.

28-и във вечната ранглиста за отбелязани точки и 8-и при асистенциите описват невероятни му нюх в нападение, но защитата е това, с което си заслужава респекта на всички. Въпреки че не е добър стрелец, той играе физически баскетбол, който идваше в повече на повечето плеймейкъри. Доста често се случва да бележи след изолация и да надмогва своите противници с игра типична за центровете... с гръб. Трети в ранглистата за откраднати топки и десети между гардовете за борби под коша.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Единствения баскетболист в НБА достигал 20 000 точки, 5000 борби, 8000 асистенции и 2000 кражби в кариерата си, когато се отказва от активна кариера:

  • 21-ви по точки (21 813)
  • 7-и по асистенции (8966)
  • 3-ти по кражби (2445)
  • 7-и по изиграни минути (47 117)
  • 8-и по изиграни мачове (1335)
  • 6 пъти на корицата на Sports Illustrated
  • 2 пъти на корицата на Slam Magazine

За цялата си кариера има само 25 пропуснати мача, като има 2 поредици от по над 350 поредни изиграни срещи.

Бори се да върне Сиатъл на картата на НБА

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gary Payton в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​