Георгиос Маврос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгиос Маврос
Γεώργιος Μαύρος
гръцки политик

Роден
Починал

Образование Атински университет
Хумболтов университет на Берлин

Георгиос Маврос (на гръцки: Γεώργιος Μαύρος) е гръцки юрист и политик, заемал редица правителствени постове, включително вицепремиер и министър на външните работи на Гърция в кабинета на националното единство през 1974 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиос Маврос е роден на додеканезкия остров Кастелоризо (Мегисти). Завършва право в Атинския университет, където през 1936 г. защитава докторат. Преподава в същия университет от 1937 до 1942 г. През Итало-гръцката война (1940 – 1941) служи на Албанския фронт.

След Втората световна война влиза в политиката и е избиран за депутат от венизелистки или центристки партии във всички парламенти, с изключение на този от 1952 – 1956. Министър на правосъдието (1945), на образованието (1946), на икономиката, търговията и промишлеността (1949), на финансите (1951), на отбраната (1952) и на координацията на икономиката (1963 – 1964).

Става управител на Националната банка на Гърция (юни 1964 – юни 1966) и по негова инициатива се създава културната фондация към тази банка.

По време на военната диктатура неколкократно е арестуван, поставян под домашен арест и заточаван. След възстановяването на демокрацията през 1974 г. Маврос е заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на националното единство, оглавено от Константин Караманлис (юли-октомври 1974).[1].

Оглавява собствена партия Съюз на центъра - Нови сили, която на изборите през ноември 1974 г. печели около 20 % от гласовете и остава в опозиция. На следващите избори през 1977 г. неговият Съюз на демократическия център печели само 12 %. Георгиос Маврос подава оставка като партиен лидер и става независим депутат. На изборите през 1981 г. е избран за народен представител като част от листата на ПАСОК, а през 1984 г. става евродепутат. Определя се като „независим депутат от центъра, сътрудничащ с ПАСОК“. През 1989 г. скъсва формално с парламентарната група на ПАСОК. Умира през 1995 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Константинос Кипреос Министър на външните работи (24 юли 1974 – 17 октомври 1974) Димитриос Бициос