Георги Ангелов (поет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.
| Георги Ангелов | |
| български поет и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност | |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Литература | |
| Период | 1997 – |
| Жанрове | стихотворение |
| Дебютни творби | „Езикът на здрача |
| Известни творби | „Ненамерени хроники“ |
| Награди | „Ергосфера“ (2014) „Божидар Божилов“ (2014) „Пеньо Пенев“ (2018) „Георги Джагаров“ за патриотична поезия (2025) |
Георги Борисов Ангелов е български поет и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 юли 1968 г. в град Първомай, област Пловдив. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „История“. Живее и работи в село Зетьово, Чирпанско.
Член на Съюза на българските писатели, както и на Дружеството на писателите в гр. Пловдив и гр. Пръвомай, зам.-председател на дружеството на пишещите в Чирпан.
Негови стихове са публикувани в националния и регионалния печат, в антологии и сборници, превеждани на руски, английски, турски и сръбски език. Самият той превежда от руски език.
Главен редактор е на електронното списание „Литературен свят“, създадено през 2008 г.
Носител е на национални награди за поезия, сред които годишната литературна награда на издателство „Фльорир“ „Ергосфера“ (2014)[1], националната литературна награда на СБП „Божидар Божилов“ (2014), националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2018)[2] и наградата „Георги Джагаров“ за патриотична поезия (2025)[3].
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Георги Ангелов е автор на поетичните книги:
- „Езикът на здрача“ (1997)[4]
- „Монолог на Кортес“ (1998)[5]
- „Ненамерени хроники“ (2000[6], 2010[7] 2-ро разш. и доп. изд., 2013 3-то разширено и доп. изд.[8])
- „Зимна трева“ (2002)[9]
- „Ариергард“ (2003)[10], номинирана за наградата „Пловдив“
- „Жерав над снега“ (2007)[11]
- „Опорна точка“ (2007)[12]
- „Друга свобода“ (2008)[13]
- „Забравената книга“ (2008)[14]
- „Премълчаното“ (2014)[15]
- „Свобода“ (2014)[16]
- „Тристишия“ (2014)[17]
- „Епицентър“ (2014)[18]
- „Пепелище“ (2017)[19]
- „Солта на земята“ (2017)[20]
- „Глина“ (2019)[21]
Подготвени за печат: „Нещо свое“, „До първата светкавица“ (тристишия), „Взрив в Парламента“. Работи над книга с дневникова проза – „Светите скитници“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Георги Ангелов с награда „Ергосфера“ за 2014 г.“, Литературен свят.
- ↑ Наградата „Пеньо Пенев“ за Георги Ангелов и Михаил Синелников, dariknews.bg, 29 март 2018 г.
- ↑ Калина Колева, „Поетът Георги Ангелов получи наградата „Георги Джагаров“, БНР, 14 юли 2025 г.
- ↑ ИПТК „Збелсурд“, ISBN 954-90109-6-1
- ↑ ИПТК „Збелсурд“
- ↑ изд. „Коморекс“
- ↑ е-списание „Литературен свят“
- ↑ ИК „Хермес“, ISBN 978-954-26-1191-2
- ↑ ИПТК „Збелсурд“
- ↑ Издателско ателие „Аб“, ISBN 954-737-368-4
- ↑ изд. „Захарий Стоянов“, ISBN 978-954-09-0028-5
- ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-09-0057-5
- ↑ изд. „LiterNet“, ISBN 978-954-304-330-9
- ↑ е-списание „Литературен свят“
- ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-160-7
- ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-161-4
- ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-166-9
- ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-184-3
- ↑ изд. „Фльорир“, ISBN 978-954-410-034-6
- ↑ „Солта на земята“, изд. „Фльорир“, ISBN 978-954-410-035-3
- ↑ изд. „Феномен“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Ангелов, Анотация
- Георги Ангелов, LiterNet
- Из „Зимна трева“ (2002), Литературен свят
- Георги Ангелов в „Литературен свят“
|