Георги Байданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Байданов
български музикален педагог, теоретик и диригент
Роден
Починал

Георги Байданов е български музикален педагог, теоретик и диригент. Автор е на първия български учебник по нотно пеене.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1853 г. в Стара Загора. Завършва Класното училище в родния си град. След това учителства в Стара Загора и Свищов. Учи в Музикалното училище в Букурещ. През 1882 г. се установява в Пловдив. Организира и дирижира църковен хор при църквата „Св. Богородица“ в Пловдив. През 1891 г. е редактор на първото българско музикално списание „Гусла“. От 1900 г. е учител по пеене в Казанлък, а след това в Девическата гимназия в Стара Загора. Диригент е на хора при дружество „Кавал“ и сформира голям мъжки хор при църквата „Св. Николай“.[1]

Автор е на учебници по музика, музикално-педагогически и публицистични трудове и статии. През 1890 г. издава „Кратък учебник по музика“.[1]

Умира на 30 ноември 1927 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 26 – 27. (на български)