Георги Бояджиев – Бояджана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Бояджиев.

Георги Бояджиев – Бояджана
Роден
Починал
Националност  България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Гочо Богданов
Направление стенопис

Георги Златев Бояджиев (известен също като Бояджана и Бояджиян) е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юли 1933 г. в Асеновград.[1] Кръстен на дядо си Георги по бащина линия. Син е на народния художник Злати Бояджиев.[1] Наричал се Бояджиян като на арменски (което в Пловдив е често срещано), за да показва, че е различен от баща си. Кандидатствал е 6 пъти в Художествената академия в София, накрая влиза да следва стенопис (тогава – монументална живопис) при проф. Гочо Богданов през 1958 г. и завършва през 1964 г.[2]

Той е утвърден живописец от известното пловдивско Априлско поколение, заедно с Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев – Йонито, Енчо Пиронков и Димитър Киров – ДиКиро.[3]

Носител е на орден „Кирил и Методий“ II степен.[2]

Като наследник на картини на баща си преживява многократно обири в дома си в село Марково, до Пловдив.[4][5]

Умира на 29 август 2013 г.[6][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1965 г. на есенните изложби в Пловдив показва абстрактна живопис, картини с асфалт и чаркове от часовници.[1]

Творбите му са абстрактни, не изобразително-фигурални. Прави над 60 самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и др.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]